Имаше времена, когато се възмущавахме на „Мистър 10 процента“, а рекетът беше патент на т.нар. мутри.

Ех, какви времена бяха само… Пък ние се оплаквахме…

Ако знаехме какви времена ще доживеем, щяхме да се чувстваме истински щастливци. Защото едновремешните рекетьори и усвоители на обществени поръчки бяха като участници в пионерски лагер на фона на днешните.

Днес мизата при обществените поръчки надхвърля 50 процента, а рекетьорите не се подвизават в мутрашките среди, а директно в Народното събрание. Избираме си ги, демек. С мерак си ги избираме. Да им се радваме на постиженията.

И те се радват – не е като да са недоволни. Че, как ще си недоволен, ако си прибереш за без пари тонове суджуци, пастърма и филе „Елена“?!

Само че и днешните рекетьори правят груби грешки, също като предшествениците си. Пропускат да дадат част от рекета на онзи, за когото (уж) е предназначен. И си патят от това – осветляват тъмните им афери.

Разликата в поколенията е, че едновремешните директно ги стреляха, а на днешните им повдигат прокурорски обвинения и им искат имунитета. Сериозно израстване е това – трябва да го признаем. Окултурчили сме се. Това явно е част от „постиженията на демокрацията“ и „европейската интеграция“.

А какви времена бяха…

А ако беше дал поне един суджук на когото трябва…