За анекдотите Борисови и поуките от тях…

За анекдотите Борисови и поуките от тях…По време на традиционната годишна среща на посланиците на България по повод Деня на българската дипломация, родният премиер Борисов разказал от трибуната следния анекдот:

Седели си те с британския външен министър Борис Джонсън на срещата на ЕС и Западните Балкани в Триест. Видял ги албанският премиер Еди Рама и казал: “От малък искам да съм и аз в ЕС, но никога не съм предполагал, че Борис ще излезе от съюза, а Борисов ще остане да го управлява“.

Според Уикипедия, „анекдотът е кратък хумористичен разказ с неочакван край, обикновено водещ до поука“.
Че е забавен разказът на Борисов, забавен е. Въпросът е каква е поуката.

Всъщност, поуки могат да се извлекат не една и две. Ето част от тях, а за останалите всеки може да развихри въображението си.

Поука №1 (за Великобритания):

Дори да си сред първите членове на ЕС, рано или късно осъзнаваш, че брюкселската бюрокрация повече вреди, отколкото помага. Свръхрегулациите и непрестанните скъпоструващи еврочиновнически безумия умориха британците и те казаха „Баста“. Дали вече съжаляват? Може би…  Дали е за тяхно добро? Времето ще покаже.

Поука №2 (за Брюксел):

Пътят към ада е постлан с добри намерения. Пътят към разпадането на ЕС е постлан с „добрите намерения“ на чиновниците в Брюксел, които не спират да творят глупост след глупост, за което усвояват все повече пари на европейските данъкоплатци. И, вместо да привличат обществена подкрепа, генерират все по-голямо недоволство. Дано си вземат поука от решението на Великобритания да излезе от съюза. Ако това не се случи, няма да е далече времето, когато британският челен опит ще бъде последван и от други държави.

Поука №3 (за Албания):

Всяка мечта може да се окаже ненужна и дори опасна, ако реализацията й те поставя в милата компания на Борис и Борисов – единият излиза, а другият влиза (нищо, че фамилията му завършва на Off 😊) в ролята на управляващ. При тази картинка всеки би се замислил накъде го водят мечтите и дали си струват да ги преследва.

Поука №4 (за България):

Дори да си в позиция на важен участник в политическите процеси (в случая – в ролята на председателстващ ЕС), никога не е късно да станеш за кашмер. Особено ако правиш всичко възможно, за да станеш за кашмер… Дали ще се изложим качествено пред чужденците? Времето ще покаже. Но май точно натам вървят нещата…

 

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »