Тука има – тука нЕма Европредседателство

Тука има – тука нЕма ЕвропредседателствоБългарското председателство на Съвета на Европа се случва, както всичко останало у нас – по Ганьовски.

Както през зимата снегът изненадва отговарящите за снегопочистването, точно така българските власти се изненадват от предстоящото Председателство и от ден на ден показват все по-малка готовност да се справят с това важно национално предизвикателство.

Скандали и пълна неразбория царят около предстоящия ни евроангажимент, а успешното му осъществяване все повече изглежда като мираж. Излагация след излагация – така може да се определи ситуацията.

Единствено ясно е, че си имаме коскоджамити министър (със съответната администрация и бюджет!), натоварен с организирането на Председателството. Оттам-нататък всичко е в сферата на вероятностите и чакането на последния момент. Както всичко у нас, и това се прави в „12 без 5“, а въпросите са повече от отговорите.

Месеци наред липсваше яснота относно приоритетите на Българското председателство, а това е ключов въпрос, доколкото от него зависи цялостната програма и организацията на събитията през първото полугодие на 2018 г. Сред потенциалните теми бяха „Икономически растеж“, „Миграция и сигурност“, „Западни Балкани“, „Черноморски регион“, но почти нищо от това не се оказа вярно.

След дълго очакване, вчера най-сетне чухме нещо конкретно, което може да бъде описано с поговорката „напънала се планината и родила мишка“. Българските приоритети щели да са „Трите К – консенсус, конкурентоспособност и култура“. Съвсем основателно из интернет зевзеци започнаха да се шегуват, че Председателството ни ще е в стилистиката „Ку-клукс-клан (ККК)“, което потвърждава утвърдилата се вече традиция българските управници първо да действат, а после да мислят. Концепцията на „Трите К“ е такава изцепка, че надали подигравките ще се ограничат само у нас – вероятно в цяла Европа ще ни се смеят. Така, вместо да работим за подобряване на националния си имидж, още повече ще го закопаем. Но… толкова си можем явно.

Освен липсата на прилични приоритети и програма, проблематично се оказа и мястото за провеждане на заседанията на евроинституциите. Първоначалната идея беше те да се провеждат в бившия Партиен дом, трансформиран в нова пленарна зала на Народното събрание. Плановете, обаче, се провалиха, тъй като планираното Председателство на Великобритания отпадна след Brexit, Българското председателство се изтегли с половин година по-рано, а ремонтът на новата пленарна зала няма да е приключил до 1 януари 2018 г.

Преминахме към План Б – доброто старо НДК. И тук, обаче, ударихме на греда. Уволнения, назначения, контрауволнения, контраназначения, обвинения в корупция и всякакви деятелности от това естество се вихрят в последния месец. А Председателството чука на вратата! Покрай липсата на логистична готовност се заговори, че в България ще има само две заседания на евроинституциите (в началото и в края на периода), а всички останали събития ще се провеждат в Брюксел. Това фактически означава, че Председателството ни ще е фиктивно, а резилът – пълен!

На фона на цялата тази неразбория и най-вече покрай корупционните скандали около НДК, не трябва да се изненадваме, ако Европа реши да ни отнеме Председателството – възможност, за която също вече упорито се говори в публичното пространство.

Едно е сигурно – този път целувката на Меркел няма да спаси Борисов, а срамът ще е голям, много голям…


ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
Приоритети на председателствата на Съвета на Европа
през последните десет години:
Период Председател на ЕС Приоритети на председателството
2008 г. – първо полугодие Словения Решаването на косовската криза и придвижването напред на европейската перспектива на Западните Балкани
2008 г. – второ полугодие Франция Енргетика и промените в климата, имиграция, отбрана и селско стопанство
2009 г. – първо полугодие Чешка република Трите „е“ – икономика, енергетика, външни отношения (economy, energy, external relations)
2009 г. – второ полугодие Швеция Възстановяване от икономическата криза и борба с климатичните промени
2010 г. – първо полугодие Испания Изпълнение на Лисабонския договор и реформиране на институциите на ЕС, борба с икономическата криза, климатичните промени, имиграцията, засилване на сътрудничеството със страните извън ЕС
2010 г. – второ полугодие Белгия Борба с икономическата криза; климат и околна среда; сигурност, правосъдие, политически убежища и вътрешни работи; напредък в различни социални области (борба с бедността, обновената социална, пенсионна и здравна политика); външна политика
2011 г. – първо полугодие Унгария Прилагане на стратегията Европа 2020 и подобряване на икономическите политики в Европейския съюз (кохезионна политика, създаване на съвместна енергийна политика и инфраструктура, икономическо управление и мерки, водещи до по-строга бюджетна дисциплина и планиране); Укрепване на вътрешния пазар и конкурентоспособността; Разширяване на Шенгенското пространство с включването на България и Румъния; Обединяване на Източна и Западна Европа – силен Европейски съюз, а не Европа на две скорости; Приключване на преговорите за присъединяване на Хърватия към ЕС; продължаване на преговорите за присъединяване на Турция; интегриране на Западните Балкани; Развитие на Дунавската транснационална стратегия и осъществяване на програми за устойчиво развитие на региона: ефективно водно стопанство, ускорено изграждане на трансевропейските транспортни коридори и засилване на научното сътрудничество между страните по поречието на Дунав; Решаване на проблемите на ромите в Европа.
2011 г. – второ полугодие Полша Гръцката криза, единната европейска отбрана, интегрирането на единния пазар и отварянето на ЕС на изток
2012 г. – първо полугодие Дания Бюджетна дисциплина, икономически ръст и работни места, опазване на околната среда, осигуряване на безопасност за гражданите на ЕС и засилване на гласа на Европа в областта а международните отношения
2012 г. – второ полугодие Кипър По-ефективна и устойчива Европа; борба с безработицата; нова европейска политика за бежанците; добросъседство със средиземноморските държави
2013 г. – първо полугодие Ирландия Стабилност, заетост и растеж
2013 г. – второ полугодие Литва Постигане на напредък по идеята за банков съюз и по мерките за финансова стабилност на еврозоната; икономически растеж и нови работни места; намаляване на безработицата сред младите хора и мерки за енергийна независимост
2014 г. – първо полугодие Гърция Борба срещу нелегалната имиграция, младежка безработица, прилагане на банковия съюз и морска политика
2014 г. – второ полугодие Италия Растеж и заетост; Миграционни потоци; Единен дигитален пазар; Външна политика, сигурност и отбрана;  Финансови услуги
2015 г. – първо полугодие Латвия Конкурентоспособна Европа, Дигитална Европа, Ангажирана Европа
2015 г. – второ полугодие Люксембург Стимулиране на инвестициите за повишаване на икономическия ръст и заетостта; Задълбочаване на социалното измерение на Европейския съюз; Справяне с миграцията, гарантиране на свобода, сигурност и правосъдие; Съживяване на вътрешния пазар чрез фокусиране върху дигиталното измерение; Поставяне на европейската конкурентоспособност в глобална и прозрачна рамка; Насърчаване на устойчивия растеж; Засилване на присъствието на ЕС на международната сцена
2016 г. – първо полугодие Нидерландия Политика за общ граничен контрол, убежище и миграция; Европа като новатор и създател на работни места; Сигурни финанси и стабилна Еврозона; Далновидна политика за климата и енергиятa
2016 г. – второ полугодие Словения Западните Балкани – интегриране на Сърбия и решаване на Косовския въпрос
2017 г. – първо полугодие Малта Миграция, единен пазар, сигурност, социално включване, европейска политика за съседство, морски въпроси
2017 г. – второ полугодие Естония Отворена и иновативна европейска икономика; Безопасна и сигурна Европа; Цифрова Европа и свободно движение на данните; Приобщаваща и устойчива Европа
2018 г. – първо полугодие България Трите „к“ – Консенсус, конкурентоспособност и култура
2018 г. – второ полугодие Австрия

 

Вашият коментар

Translate »