Чета за похвалните усилия на управляващите да намалят бюрокрацията и си викам „а, дано, ама, надали“…

От есента вече нямало да ни искат цели 12 вида удостоверения на хартия, а администрацията щяла да си събира информацията по служебен път. Чудесно! Дай, Боже, да го видим това чудо на електронизацията! Само че с тези 12 проблема по-малко глобалният проблем „бюрокрация“ няма да приключи.

Ще дам само два примера, макар че примери от този род могат да се изкарат бол.

Казус 1: Спечелили сте обществена поръчка и трябва да сключите договор с възложителя. За целта трябва да му предоставите (съгласно чл. 58 от ЗОП) набор от документи, сред които: свидетелство за съдимост, удостоверение от НАП за липса на данъчни задължения, удостоверение от общината по местоживеене за липса на задължения към нея и (Забележете!) същото удостоверение, но от общината, в която е регистриран възложителят. Сега си представете как живеете в Силистра, а възложителят е регистриран в Петрич! И се опитайте да си отговорите на въпроса какво би следвало да пише в удостоверението от Петрич, след като нямате никакво взимане-даване с тази община! Ще пропусна да Ви насърча към разсъждения колко време, нерви и средства ще са Ви необходими, за да се разходите от Силистра до Петрич и обратно, при това в делничен ден.

Казус 2: Не сте получили по някаква причина писмото от общината, с което Ви информират за дължимите местни данъци и такси. Искате да си платите задълженията по банков път, а за целта трябва много точно (до стотинката) да знаете какво да попълните в платежното нареждане. Някак инстинктивно звъните на приятел в НАП с молба да Ви каже каква е сумата, но оттам получавате, първо, бурен смях (защото сте първият, който му звъни с цел да си плати, а не да крие данъци) и, второ, тъжна констатация, че няма единен данъчен регистър и НАП няма информация за местните данъци и такси. Единственото, което Ви остава, е да се разходите до общината, да повисите пред няколко поредни гишета, докато получите ценната информация.

Защо е трудно да се повярва на управленския порив към електронизация на публичните услуги?

Защото за електронно правителство си говорим вече 15 години, а то продължава да е мираж.

Защото за тези 15 години са похарчени по над 200 млн. лв. годишно (т.е. общо над 3 млрд. лв.!), а резултатът до момента е, че:

• Само 8% от регистрите имат обмен и интеграция на данни с други регистри;
• 1/3 от регистрите са само на хартия!
• Едва 1% от документооборота минава през Единната система за междуведомствен обмен на документи (ЕСМОД);
• 102 администрации предлагат 2826 е-услуги, като едва 4% от тях са за двустранна комуникация, а 74% са само предоставяне на информация, което е най-ниското ниво на е-комуникация.

Как си представяте вкарване в общ ЕЛЕКТРОНЕН обмен на административна информация, която се поддържа САМО НА ХАРТИЯ? Лично аз не си го представям.

Как си представяте, че администрацията ще си обменя информация, като само 1% от документооборота минава през ЕСМОД, а само 8% от регистрите са интегрирани (т.е. могат „да си говорят“ помежду си)? Лично аз не си го представям.

Иначе, стратегии, пътни карти и пари за тях има…

А колко е полезно въвеждането на електронно управление, е достатъчно да съпоставим някои показатели на България и Естония (страната с едно от най-ефективните е-правителства). По данни на Световната банка, необходимото време за получаване на оперативен лиценз в Естония е 16 дни, а у нас – 40 дни, необходимото време за стартиране на бизнес в Естония е 3,5 дни, а у нас – 18 дни. В Естония за справяне с изискванията на правителствените разпоредби мениджърите отделят 6,6% от времето си, а у нас процентът е 16,1. Времето за износ в Естония е 6 дни, а у нас – 18, времето за внос в Естония е 5 дни, а у нас – 17. В Естония времето за подготовка за плащане на данъци е 81 часа, а у нас – 423 часа. На този фон не е изненадващ и фактът, че за Естония Световната банка отчита нулева корупция, а у нас 8,9% от фирмите декларират, че са били подложени на искане за плащане на поне един подкуп!