Цялата Мара втасала, дунавските общини ще броят комари срещу… над 1 млн. лв. еврофинансиране?!! Тук знаменитият проф. Вучков би казал „Гледам и не вярвам на ушите си!“.

Будни граждански организации сигнализирали за поръчката компетентните български и европейски контролни органи, благодарение на което обществото научи за чиновническите безумия. Любопитно е, обаче, въпросните компетентни органи какви комари са лапали, докато са одобрявали въпросния дунавски проект.

Сезирането на институциите е станало не за друго, а защото обществената поръчка е спечелена от кандидата, дал най-висока цена. И, ако изобщо реагират, институциите ще го направят именно заради неспазване на процедури, а не заради изначалното безумие на проекта. Представете си – европейският данъкоплатец (в т.ч. и българският такъв) ще плати повече от милион за броене на насекоми, след като унищожаването на въпросните вредители струва в пъти по-малко.

Ама, броенето било важно за здравето на хората, затова проектът бил от изключително значение – така твърдят мераклиите да лапнат евромилиончето. А не е ли по-важно за здравето на хората унищожаването на вредителите? Явно не е, защото за тази дейност пари вечно липсват, но за броене се намират.

Истината за огромната част от европроектите е, че са едно откровено източване на публични средства за всякакви малоумщини с нулев ефект. И за това, уви, не са виновни само родните чиновници – солидарно отговорни са брюкселските им събратя, които дори са по-опитни в нищоправенето за много пари. Рибата се вмирисва откъм главата, казва мъдро народът, а в нашия случай чиновниците ни се учат от примера на онези в Брюксел и го прилагат все по-умело.

Обществото ни се е фиксирало основно върху големите инфраструктурни проекти, от които за всички е ясно, че се краде в огромни мащаби, но поне остава и нещо видимо – пътища, сгради, спортни съоръжения и т.н. Невидими остават, обаче, стотиците по-малки проекти и проектчета за консултиране, промоциране, апробиране, мултиплициране и всякакви подобни алабализми, без да е ясно каква е практическата полза от всичко това. Говорим за обществената полза, а не за далаверата на всевъзможните консултанти, апробатори, мултипликатори и друга подобна сволоч.

Да не пропуснем и милионите левове, пукнати за плакатчета, транспарантчета, диплянки, химикалки, запалки, флашки, фланелки, шапки, чадъри, клипчета и пр., и пр. И всичкото това, за да се отчете, че сме евроусвоители…

Любимият ни премиер на всяко сядане и ставане все за това ни говори – колко сме усвоили и колко ще усвоим. Ама, то усвояването приключва през 2020 г. и какво правим тогава? Тя уж и приватизацията приключи, та… откъде ще се краде, не е много ясно, макар че чиновникът винаги ще открие пътя към далаверата.

Иначе, премиерът и цялото му войнство не спира да ни демонстрира неистовата си битка с корупцията. Те битки си водят, но краят на войната не се вижда и, вместо да броим корумпираните чиновници зад решетките, броим… комари! Ай, честито!