Румънския Vs. българския модел… Къде са те – къде сме ние?

Румънския Vs. българския модел… Къде са те - къде сме ние?Братският румънски парламент реши преди няколко дни да вдигне драстично заплатите на заетите в публичния сектор. Промените ще засегнат над милион държавни служители, като най-сериозно (над два пъти) ще скочат заплатите на заетите в здравеопазването и образованието. Очевидно, за румънската държава тези два обществени сектора са приоритетни не само на думи (както е у нас), но и на дела.

Разбира се, само с увеличаване на заплати положителни промени не могат да станат, но и това е крачка напред, защото за никого не е тайна, че голяма част от проблемите в образованието и здравеопазването се коренят в ниското заплащане на работещите там, което е в основата на тяхната мотивация и трудово представяне. Ниското заплащане е предпоставка и за ниска обществена оценка, за недостатъчно уважение към тези хора, затова често ставаме свидетели на брутално отношение към лекари и учители. И, докато у нас бият лекарите и учителите, в Румъния решиха да им увеличат заплатите.

Европейската комисия предупреди, че увеличаването на заплатите в Румъния ще бъде „значителен риск за спад в бюджетните прогнози”, но въпреки това румънските управленци решиха да рискуват, водени от очевидното разбиране за ключовата роля на образованието и здравеопазването за бъдещето на държавата и народа им.

Големият въпрос е дали и родните политици са склонни към подобни рискове. Вярно е, че България е най-бедната страна в Европа. Вярно е, че бюджетните средства никога за нищо не достигат (освен за магистрали, разбира се). Но също така е вярно, че състоянието на здравеопазването и образованието у нас са натикани в калта и без радикални реформи, вкл. без драстичен скок на финансирането на тези два сектора, няма надежда за тяхното изправяне на крака.

Нашето правителство непрестанно посяга към външни заеми за какво ли не, а т.нар. финансова стабилност се е превърнала в мантра, която ни върши работа само да се фукаме пред чужденците. Истината е, че въпросната финансова стабилност е стабилност на мизерията. Защото поддържането на голям фискален резерв и нулев дефицит няма как да стимулират икономиката, нито пък могат да решат проблемите на образованието и здравеопазването.

Вижте какво направиха румънците – стегнаха си редиците чрез драстични реформи в различни публични сфери (вкл. в системата на правосъдието), спряха кранчетата за източване на средства, дадоха повече свобода за правене на бизнес, икономиката им генерира най-големия ръст в Европа и това им позволи да поемат риска за ръст на заплатите.

А какво правим ние? Поддържаме високо ниво на корупция, която източва обществения ресурс, непрекъснато въвеждаме нови и нови рестрикции за бизнеса, тровим го с бюрокрация, задушаваме го, не му даваме да поддържа нормални работни места, не успяваме да постигнем високи темпове на икономиката и, естествено, не можем да си позволим „лукса“ на румънците да дадат глътка въздух на учителите и лекарите си.

И да не забравяме, че преди 10 години тръгнахме по европейския път заедно с Румъния. 10 години вървим успоредно, но с различни темпове. Да, и Румъния е сред бедняците в Европа, но най-бедна продължава да бъде България. Защо? Защото сме европейци, само когато трябва да отчитаме постижения в „транспонирането на европейското законодателство“ и в усвояването на еврофондовете. Това правим ние – усвояваме и транспонираме. Но само с усвояване и транспониране реформи не се правят, икономика не се гради, доходи не се увеличават. Това не можаха да разберат родните политици. Или пък много добре го осъзнават, но предпочитат да усвояват, вместо да реформират.

10 години след приемането ни в ЕС транспонирането на еврозаконодателството е практически приключена тема (с изключение на текущите промени, които засягат всички европейски държави), а усвояването на еврофондове приключва през 2020 г., т.е. след само три години. Е, и какво ще правим след това? Дали пък след тези сакрални три години най-сетне и българските политици ще се сетят, че вече няма какво да усвояват и транспонират, та може да помислят и за истински реформи, особено в образованието и здравеопазването? Но дали след три години няма да е прекалено късно, защото от ден на ден народът ни става все по-неграмотен и все по-болен.

Болен и неграмотен народ ли искате да управлявате, господа политици?

Румъния е близо, на една рЕка разстояние – отидете, проучете как го правят вашите тамошни колеги, пък се върнете да направите същото тук! Може и да е за добро – освен за наше, и за ваше добро…

 

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »