Фронтално за цъкащата пенсионна бомба

Фронтално за цъкащата пенсионна бомбаБъдещите поколения са на път да затънат в най-голямата пенсионна криза в историята, посочва Световният икономически форум (World Economic Forum – WEF). Базираната в Женева организация прогнозира, че застаряващото население е основна причина за цъкащата пенсионна бомба. Анализът на WEF обхваща шестте страни с най-високи пенсии – САЩ, Канада, Великобритания, Холандия, Япония и Австралия – както и двете най-гъсто населени страни – Китай и Индия, но изводите на експертите спокойно могат да се отнесат и към останалите развити държави в света, вкл. върху членовете на ЕС, сред които е и България.

Пенсионните системи в света се разделят най-общо на два модела – капиталопокриваща пенсионна система и разходнопокривна. При капиталопокриващата пенсионна система човек акумулира капитал под формата на индивидуални спестовно-осигурителни вноски в лична сметка и при настъпване на определена възраст, той получава пенсия. Размерът на пенсията и продължителността на нейното получаване зависят от натрупаните по личната сметка средства. Освен това, тези средства подлежат на наследяване. Сметките се управляват от частни пенсионни компании, които се конкурират по между си. Тези компании инвестират натрупания капитал в ценни книжа на фондовите пазари, като по този начин носят определена доходност на пенсионните спестявания. Разходопокривна е държавната пенсионна система, при която пенсионерите получават пенсии от държавата, а средствата за пенсиите се изземват от трудовите доходи на хората в трудоспособна възраст под формата на пенсионно-осигурително вноски. Срещу тези вноски те получават обещание за получаване на държавна пенсия, когато достигнат пенсионна възраст. Казано по друг начин, пенсиите на настоящите пенсионери се изплащат от настоящите работещи.

В България родените преди 31.12.1959 г. разчитат единствено на държавната разходопокривна пенсионна система, а за родените след тази дата функционира смесена пенсионна система – по-голямата част от пенсионните им вноски отиват в държавния пенсионен (разходопокривен) фонд, а останалата част от вноските влизат в частни пенсионни фондове, които работят на капиталопокриващ принцип.

Важна подробност (!!!) е, че след приети в края на 2014 г. промени в Кодекса за социално осигуряване младите хора, които влизат на пазара на труда и започват да се осигуряват за първи път, автоматично започват да се осигуряват само в държавния фонд и имат една година време, за да заявят изрично, че желаят част от осигуровките им да отиват по лични партиди в избран от тях частен пенсионен фонд. След изтичането на едногодишния срок вече нямат право да заявяват каквото и да било – остават си до живот вързани за държавния НОИ! За съжаление, единици са младежите (и техните родители и/или работодатели), които са наясно с това правило, и вероятността да останат без възможност за частно осигуряване е изключително голяма. Въпросната нормативна промяна беше прокарана от тогавашния и настоящ финансов министър Владислав Горанов, който по този начин се опитва да реши ликвидните проблеми на държавния пенсионен фонд, но трябва да е ясно, че това е за сметка на демократичното право на избор на осигуряващите се лица, което им беше практически отнето.

За съжаление, България не прави изключение от останалия свят по отношение на демографските проблеми. Преди четвърт век срещу един пенсионер имаше двама и половина работещи, от чиито осигуровки се покриваше пенсията на пенсионера. Днес това съотношение е 1:1 и продължава да се влошава. Паралелното действие на два важни демографски фактора – намаляваща раждаемост и увеличаваща се продължителност на живота, означава едновременно увеличен брой на пенсионерите и по-дълъг период на получаване на пенсия. Това пък, от своя страна, означава задълбочаваща се липса на средства. Като добавим към това и огромния процент неосигурени (или осигурени върху по-нисък от реалния доход) лица, перспективата изглежда все по-малко розова.

Големият въпрос е какво трябва да се направи, за да бъдат социалните щети за бъдещите поколения по-малки?!

Отново за съжаление, реална пенсионна реформа в България няма и като че ли не се очертава да има, макар да е спешно необходима. У нас под пенсионна реформа се разбира:

  • Постоянни опити за ликвидиране на втория осигурителен стълб (капиталопокриващите сметки в частните пенсионни фондове);
  • Перманентно увеличаване на възрастта за пенсиониране;
  • Отказ от премахване на тавана на пенсиите;
  • Увеличаване само на минималните пенсии, респективно – свиване на ножицата между максимална и минимална пенсия.

Всички тези „реформи“ или „мерки“ водят основно до едно – липса на доверие в пенсионната система и отказ от осигуряване. На този фон, не можем да съдим младите хора, които мислят по формулата „Интересува ме какво получавам сега, а пенсия я дочакам, я не, затова… държавата да се оправя!“. Обаче, жестоката истина е, че именно днешните млади хора ще бъдат най-тежко засегнати от влошаващото се състояние на пенсионната ни система – те ще платят голямата сметка след време, защото отказват да я плащат сега. Последиците рано или късно ще ги застигнат. Неминуемо е!

Какъв е изходът?

  1. Спешно трябва да стартира откровен и задълбочен публичен дебат относно бъдещето на пенсионната ни система. Нужни са спешни, болезнени реформи! Ако не ги направим сега, не ни очаква нищо добро.
  2. Всички промени в осигурителната система трябва да се правят по начин, гарантиращ нейната устойчивост и, най-важното – повишаване на доверието към нея.
  3. Държавата, неправителствените организации, частните пенсионни фондове, експертите в сферата на общественото осигуряване трябва възможно най-бързо да стартират ограмотителна кампания сред младите хора и хората в активна възраст за ползите от осигуряването, респективно – за последиците от безхаберното отношение към старините.
  4. Крайно наложително е тема №1 за управлението, тема с възможно най-висок приоритет да стане демографската политика! Ако продължаваме да се развиваме по този безобразен начин като общество, като нация, няма да е далеч денят, в който „последният ще изгаси осветлението“. Това ли искаме?!

 

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »