Путин се изцепил, че кирилицата е дошла от Македония. Първата реакция на всеки нормално мислещ човек би била, че това вероятно е фалшива новина, но се оказа, че не е – новината си е съвсем истинска.

Навръх Деня на славянската писменост отишъл македонският президент Георге Иванов (тоя си е чист българин и даже „ски“ не си е сложил, ама, нейсе) да си похортува с руския си колега, а последният решил да му направи четка с думите „писмеността дойде у нас от македонската земя“.

Формално Путин е прав – от македонската земя е дошла, с „незначителната“ подробност, че по времето, когато е създадена славянската писменост, въпросната македонска земя е била част от българската държава.

Далеч сме от мисълта, че Путин страда от амнезия или някакво друго подобно заболяване, та не помни, че само преди две години заяви: „Ние имаме много общи неща с България. Близки сме по род, език, култура, ценности, традиции. Ние сме им дали свобода, те са ни дали азбука“. Впрочем, подобна теза изрази на 29.04.2012 г. и руският патриарх Кирил пред тогавашния ни президент Плевнелиев – „Българите пренесоха книжната грамотност в Русия“, каза тогава патриархът.

Възникват два въпроса:

1. Наистина ли Путин е казал точно това, или някой екземпляр от пресофиса му се е престарал при писането на комюникето от срещата и практически е изопачил думите на шефа си? Ако се е случило това, очакваме официално уточнение от страна на руския президент! Стават грешки, но е добре грешките да бъдат изяснявани по възможно най-бързия начин.
2. Само от домакинска любезност ли се е изказал по този начин Путин или се опитва да натрие носовете на русофобската българска външна политика от последните години? По-склонни сме да повярваме именно на тази версия за случилото се. Не може да му се отрече на Путин, че е хитрец от висока класа. С тази реплика отстрелва поне два заека – удря тежък шамар на българските управленци и, едновременно с това, втвърдява влиянието си на Балканите чрез поредния си западнобалкански съюзник Македония (тя така или иначе е създадена с руско бабуване, така че… нищо ново под слънцето не се случва).

Тук идва ред да попитаме какво прави българската дипломация, освен че пуска постове във фейсбук и коментира думите на Путин на принципа „Казвам ти дъще – сещай се снахо!“. Защото не е луд онзи, дето яде баницата – луд е този, който му я дава, а в конкретния случай – който му позволява да я яде! Путин е свободен да говори, каквото си пожелае, но когато това се отнася до българските национални интереси, до българската култура и история, тогава е редно българските институции да му отговорят по подобаващ начин.

Похвално е, че външният ни министър Захариева заяви личната си позиция по темата, но не разбрахме кога ще привика руския посланик и ще му връчи официална нота. Защото думите на Путин са абсолютен повод за дипломатически скандал.

От своя страна, шефът на Захариева – новият-стар премиер Борисов, прецени за изключително уместно да „отговаря“ задочно на Путин по време на среща с Херман ван Ромпой (първия председател на Европейския съвет). Та, според Борисов, не било европейско да се навлиза в разни досадни исторически подробности кой откъде е минал – важна била кирилицата сама по себе си. Да, важна е кирилицата, разбира се, но никак не е маловажно чия национална заслуга е тя. Само че нашият премиер за пореден път прецени за удобно да се прави на европеец, забравяйки, че е преди всичко българин.

Нека му напомним, че е министър-председател (да не кажем вседържец) на България – държавата, дала на света славянската писменост и култура във времена, когато Европа е представлявала сборище от племена и градове-държави, а страната ни е била политически лидер на континента. Това трябваше да уточни Борисов пред европейските си приятели! Трябваше еднозначно да им обърне внимание върху този исторически факт, вместо да се гърчи пред европейските „ценности“ и други еврофльонги. Нали е мъжкар, мачо, гъзар – ами, направи се на гъзар, бе, Борисов – с какво друго можеш да се гъзарееш, ако не с историята на държавата си?!

Чакаме, Борисов, чакаме по-достойно национално поведение, а не чуждо(евро)поклоничество!

Чакаме, Захариева, чакаме да покажеш, че заслужаваш да обитаваш кабинета на външен министър – може да ти е подарен по заслуги, а не по „можене“, но… все пак – налага се някак да си оправдаеш заплатата!