Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови! 

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови! 

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Вече 116 години Химнът на Св. Св. Кирил и Методий е онзи сигнал за национален сбор, който все още успява да ни сплоти като общество и да ни напомни, че сме потомци на славен род, дал на Европа и света просвета и култура. Във времена, когато останалият свят се е тресял от войни и безпросветност, българският народ е имал своята писменост, създавал е изключителни културни образци, а българските деца задължително са учели четмо и писмо.

Именно четмото и писмото са ни съхранили през вековете като нация, те са златната нишка на националното ни самоопределение и самосъзнание, те са най-голямото съкровище, което сме призвани да пазим като зениците на очите си. Защото без тях ще изгубим своята идентичност, ще се претопим в голямото световно море от националности и култури. Естественият стремеж към космополитност, към това да сме „граждани на света“, не бива да ни кара да забравяме кои сме, откъде сме тръгнали, какво сме постигнали и накъде вървим.

Днес Светите Солунски братя са съпокровители на Европа – факт, който често забравяме, улисани в ежедневните си екзистенциални проблеми и ангажирани с това да мразим – да мразим себе си, околните, държавата си, всичко. И именно тези проблеми ни правят слепи и глухи за националните достижения, превръщат ни в безродници, чуждопоклонници, отричащи „всичко българско и родно“.

В дни като днешния е редно да направим националната си равносметка, да си видим кривичките и да потърсим начините за тяхното „изправяне“. А равносметката показва, че бездуховност е обзела обществото ни, че „линее наш`то поколение“, че грамотността и четенето на книги не е „cool“[1]. Ходим на ивенти, лайкваме, хейтваме, пишем на шльокавица, дразним се от пълния член и запетаите, защото са „old fashion“[2]. Превърнали сме се в псевдородолюбци, изгубили реална връзка със собствената си история, безпощадно потъпкали идеалите на дедите си – онези идеали, благодарение на които днес я има България.

От нас зависи ще я има ли България и занапред! От способността ни да отпушим захабените си сетива и да се възродим като общество, като нация – нация, достойна и за миналото си, и за настоящето си, и за бъдещето си.

Честит празник, българи! Ценете и пазете буквите, защото те са А^-то и Б^-то на съществуването ни като нация – без тях ще сме никои и ничии!

[1] cool – готино

[2] old fashion – старомодно

„Върви, народе възродени „
текст: Стоян Михайловски
музика: Панайот Пипков
изпълнява хор „Бодра смяна“ с диригент Лиляна Бочева