Колко „богат“ е българинът?

Колко „богат“ е българинът?Средният доход на глава от населението през първото тримесечие на тази година е 1281 лв., съобщи НСИ. Новината предизвика буря от реакции из социалните мрежи и форумите. Заваляха коментари за „поредната стъкмистика“ и въпроси от типа „Кой ги получава тези пари?“.

Нормално е в държава, в която огромен процент от хората живеят с доход под 300 лв., коментарите да са именно такива, но покрай тази по-скоро първосигнална обществена реакция някак се изгуби истинската драма на изнесените от НСИ числа.

Важно е да се уточни, че 1281 лв. не е средната работна заплата, а средният ДОХОД на глава от населението, като едва 56% от сумата се формира от работна заплата – останалото са приходи от лихви, имущество, заеми, помощи, пенсии и др. Друго важно уточнение е, че става въпрос за брутния доход, т.е. преди данъчно облагане.

Но да се върнем на истински притеснителния факт. А той е, че спрямо 2014 г. са настъпили твърде негативни изменения в структурата на доходите:

  • Намалява делът на доходите от: заплата, самостоятелна заетост, собственост, продажби;
  • Увеличава се делът на доходите от: пенсии, обезщетения и помощи, трансфери от други домакинства (т.е. “от децата в чужбина”);
  • Запазва се делът на семейните добавки за деца.

С 38% са се увеличили спрямо 2014 г. приходите от емигрантите. С 54% повече са приходите от изтеглени спестявания, т.е. българинът вече започва „да изяжда“ натрупаното през годините. В същото време, с 63% намаляват приходите от собственост. Приходите от кредити нарастват със 17%, а приходите от обезщетения и помощи са с 61% повече.

Казано по друг начин, българинът все повече става зависим от пенсии и социални помощи, и все по-малко разчита на трудова активност  – било то самостоятелно зает или като наемен работник.

Причините за това не са една и две, но може би най-важната е влошеният демографски баланс. Населението застарява с ускорени темпове, а оставащите на пазара на труда по-млади поколения са с непрекъснато влошаваща се квалификационно-образователна характеристика. Това, от своя страна, води до все по-маргинализиращо се население, с ниски доходи, разчитащо най-вече на системите за социално подпомагане и на по-възрастните си роднини или на тези в чужбина.

Добрата новина е, че си имаме цял вицепремиер по демографската политика, а това би трябвало да означава, че управляващите започват да осъзнават главната опасност за бъдещето на нацията. Лошата новина е, че едното министерско кресло политика не прави и резултати не дава, а досега не сме чули някакви конкретни идеи и стратегически намерения за подобряване на демографската картина у нас. Впрочем, стратегия си имаме, и планове към нея си имаме, че даже и отчети за изпълнение на въпросните планове си имаме, но… резултатът от всичко това е НУЛА!

Докога можем да я караме така? Труден, болезнен въпрос, но отговорът е задължителен и с висока степен на спешност. Чакаме го!

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »