Първите стъпки на управляващата коалиция повече наподобяват паркинсоново клатушкане, отколкото готовност (и възможност!) за пробег на дълги разстояния (както му се иска на народа).
Може би най-впечатляващо от всичко е явлението „министър за един ден“ – явление, на което не помним някога да сме ставали свидетели. Из интернет форумите дори тръгнаха залози за това кой зам.-министър колко часа ще оцелее на стола си. И, ако не беше толкова страшна причината за уволненията, щеше да е много смешна цялата тази управленска неразбория. А е страшно, защото новите коалиционни партньори на Вечната Амбър ГЕРБ се оказаха не просто пълни с калинки, а калинките им вместо точки си носят пречупени кръстове на гръбчетата.
Още по-страшното е, че лидерите на калинките със свастики не виждат нищо осъдително в този факт.
Красимир Каракачанов видя опит за дестабилизиране на кабинета „Борисов 3“ и дори се разходи до парламента, за да съобщи, че има „поверена информация“, че ДПС пуска компрометиращите нацистки снимки на хора от властта.
Коалиционният му партньор от ГЕРБ Антон Тодоров стигна още по-далеч, като обвини във фашизъм БСП и дори предложи гласувалите за Столетницата да бъдат подложени на лустрация. Казано иначе, който не е гласувал за ГЕРБ, да не се счита за пълноправен гражданин. И това ако не е крачка към реален фашизъм, здраве му кажи. Колегата му Красимир Велчев направи опит да замаже идиотията на Тодоров, но не му се получи особено добре. Някак остана онзи лош привкус от изпълнението на Тодоров. Самият Тодоров по принцип е синоним на „лош привкус“, като се има предвид, че години наред се разхождаше по телевизиите да громи ГЕРБ, а днес е депутат… от ГЕРБ. В медицината на такива случаи обикновено поставят диагноза „шизофрения“, а Таско Ерменков от БСП даде на Тодоров определението „политически травестит“ и май е прав. Добрата новина е, че лекарите са на път да открият лек срещу шизофренията, но това е една друга тема.
В хора на защитниците на патриотично-нацистките калинки във властта не пропусна да се включи и самият премиер. „Симеонов е честен човек, с рязък израз, но пък точен!“, отсече Борисов, което при други обстоятелства вероятно можеше да бъде възприето като непоколебимост, но от камбанарията на днешния ден звучи по-скоро като безизходица и неспособност да се справи с проблемите, които коалиционните партньори му създават буквално от първия ден. А Борисов отлично си дава сметка, че с това темпо на избухване на проблеми 4-годишният мандат се превръща във все по-голям мираж.
Освен „министър за един ден“ си имаме и „министерство за един ден“, пардон – за една година. Та, въпросното министерство, ексклузивно измислено, за да се намери „подходящо“ местенце за любимката на Борисов Лиляна Павлова, не е ясно защо изобщо е създадено, но пък е ясно, че щатът му от 50 души нараства на 70. Вярната Борисова другарка Павлова ще си има 6-членен политически кабинет и 14 души обща администрация, вкл. деловодство, секретно деловодство, финансова и правна дирекция. Сега очакваме с нетърпение новата обществена поръчка за нови столове (по минимум 500 лв. всеки) и бюра за новите чиновници. Ми, така де, няма да се мъчат, я!
Впрочем, и харченето на обществените средства у нас напоследък се прави „за един ден“. Пътната агенция даде само ден за оферти за тол-системата за 200 млн. лв. Още по-впечатляващо е, че обявяването на търга за тол-системата се случва само седмица след обявяването на търга за отпечатване на винетки, а е ясно, че тол-системата ще замени винетките, т.е. те ще станат излишни.
Ако мислите, че политическите „артикули“ от серията „за един ден“ са приключили, грешите. Имаме си и „закон за един ден“. Преди дни ГЕРБ внесе в парламента законопроект за мажоритарни избори, за да претвори в дела резултата от проведения през есента на миналата година референдум. Внасянето на въпросния законопроект, обаче, се случи с ясното съзнание, че приемането му поне към днешна дата изглежда невъзможно, защото против него се обявиха всички останали парламентарни групи, с изключение на ДПС.
При тази политическа идиотия, никак не е изненадваща и обществената лудост. Само за няколко дни станахме свидетели как професори бяха заловени с подкупи, млад мъж преби безпричинно жена на автобусна спирка в Бургас, зрелостник влезе с пистолет на матура, а неизвестни боядисаха с блажна боя новооткрития паметник на Рейгън в София, докато в същото време служители на американското посолство у нас рецитираха „Върви народе, възродени!“ – специален поздрав за българите по случай 24 май.
Трябва ли да се чудим, че на фона на всичко това страната ни се превръща в истинско гето, в което никой не иска нито да живее, нито да инвестира?! Преките чужди инвестиции в страната за първите три месеца на годината са отрицателни в размер на минус 106 млн. евро, а за година понижението им е с 323.2 млн. евро, т.е. повече пари на чуждестранни компании излизат от страната, отколкото влизат. Намаляват и вложенията на чужденци в имоти – през първите три месеца на годината закупените имоти са за 1,3 млн. евро у нас, а през същия период на миналата година са регистрирани сделки на стойност 8,8 млн. евро. И не само чужденците не искат да живеят тук – българите активно ползват услугите на „Терминал 2“. Все по-активно… Ако продължаваме така, ще се превърнем в държава „за един ден“…
ПП: Помните ли филма „Господин за един ден“ и щедрите обещания на кандидатите за народни представители? „Слуги му трябват на народа, не господари!“ Това рецитираха всички до един от луксозните си каляски, докато народът си тънеше в мизерия…