Скандали заради назначенията на Обединените патриоти разтресоха публичното пространство през последните дни.

Откакто съставът на кабинета „Борисов 3“ стана известен, обществото не спира да се чуди на изумителното постижение на настоящия министър на икономиката Емил Караниколов, който се е сдобил с магистърска степен по право едва на 21-годишна възраст (т.е. излиза, че е започнал да учи право на 16 години). Дребен детайл е, че баща му проф. Любен Караниколов е първият декан на Юридическия факултет в УНСС, откъдето е министерската диплома. Патриотската калинка Караниколов няма нито ден стаж в реалната икономика, но пък сега младокът има шанс да покаже възможности по отношение на икономическото развитие. Трудовият му път е преминал само през чиновнически местенца, след което рязко се е издигнал до шеф на Агенцията за приватизация. Впрочем, откакто пое управлението в Министерството на икономиката, побърза да сподели, че вече нямаме нужда от приватизация, защото всичко държавно е продадено, а малкото останало държавата няма да си го даде и ще си го управлява, както иска и както (доколкото) може.

Другият патриотски кадър сред министрите е Нено Димов, на когото бе поверено управлението на околната среда и водите. Димов е привърженик на „приятното застрояване“ на Черноморието (не е ясна разликата между приятно и неприятно застрояване, но… както и да е) и отрича глобалното затопляне. За второто може и да е прав, но някак не е политически (и най-вече европейски) коректно да го споделя от висотата на настоящия си пост.

Във втория ешелон на властта също бяха настанени прелюбопитни персони, които преди това или са били уволнявани от същите постове заради несправяне с работата, злоупотреби и търговия с влияние, или са доказали, че не са в състояние да управляват, поради липса на качества и опит. Явно основното им качество, заради което са били оценени, е способността им да са послушни.

След като само няколко часа след назначаването му Стоил Апостолов беше уволнен от зам.-министерския пост в Министерството на здравеопазването (заради скандал със злоупотреби в управляваната от него болница), постът в здравното министерство пое рускинята Светлана Йорданова. Срещу нея има сигнали за конфликт на интереси още от кабинета „Борисов 2“, когато Петър Москов я назначава за секретар на Националния съвет по наркотични вещества.

Снимки на новия зам.-министър в МРРБ Павел Тенев с нацистки поздрав заляха интернет и предизвикаха буря от гражданско недоволство. Вместо да го порицае или дори да го оттегли от властта, неговият политически ментор Валери Симеонов го защити с думите „Като се замисля, кой знае какви майтапчийски снимки сме си правили там (в лагера „Бухенвалд“)…“ – достатъчно скандално, за да бъде поискана оставката на самия Симеонов. Но поне към днешна дата оставки не се задават – явно търпимостта Борисова е на високо ниво. Любопитно е обществената търпимост колко силна е за случаи като този.

Междувременно, браншови организации се обявиха против зам.-министъра на транспорта Ангел Попов и отказват да работят с него. Попов към момента е в конфликт на интереси, тъй като е собственик на две транспортни фирми и управлява трета (спедиторска компания), но все още не е предприел действия за излизане от тях, според данните в Търговския регистър. Националното сдружение на българските превозвачи (НСБП) алармира, че от фирма, собственост на Попов, е имало много оплаквания от ощетени клиенти. Сега същият този човек, с глуповато-благо изражение, ще управлява не какво да е, а именно транспорта. Хвала!

В Министерството на енергетиката за зам.-министър бе назначен Красимир Първанов, който е бивш изпълнителен директор на Националната електрическа компания (НЕК). От Асоциацията на работодателите възразиха срещу неговото назначение с аргумента, че е „човек с лоша репутация и коментирани зависимости в енергийните среди„. Първанов беше уволнен от поста в НЕК през 2011 г., тъй като, въпреки забраната на тогавашния си пряк началник (министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков), подписа допълнение към споразумението с „Атомстройекспорт“ за изграждане на АЕЦ „Белене“, а това доведе до голямо плащане по проекта и милиарди левове загуби за държавния бюджет. Освен това, стана известно, че Първанов е бил в конфликт на интереси – под негово управление НЕК е подписала договори за изграждане на ВЕИ-централи, докато 22-годишният му син е реализирал проекти за соларни паркове чрез фирмата си „Пи Енд Пи солар“.

Също от патриотската квота е новият зам.-министър на културата Румен Димитров – бивш шеф на кюстендилския театър. Димитров беше зам.-министър на културата в кабинета на Симеон Сакскобургготски, но беше свален скоропостижно от поста по настояване на тогавашния културен министър Божидар Абрашев.

Ситуацията и в Министерството на правосъдието не е много розова, след като за зам.-министър там бе назначен Евгени Стоянов – прокурор по „делото на века“ за източването и рухването на Корпоративна търговска банка (КТБ). Фактът, че делото е в „пета глуха“ говори достатъчно за компетенциите на Стоянов. Като добавим към това и компетенциите на „грешката“ Цецка Цачева, която още преди две години приключи съдебната реформа, повече от ясно е, че няма на какво положително да се надяваме от страна на този министерски екип.

Вторият в листата на Обединените патриоти в 13 МИР – Пазарджик Стефан Балабанов е назначен за зам.-министър на вътрешните работи. Балабанов е бил зам.-кмет на Пещера, а преди това – началник сектор „Криминална полиция“ в ОДМВР-Пазарджик и началник на РПУ-Пещера. Как този скромен провинциален опит ще му помогне да оправи бакиите в МВР, остава загадка. А отговорът на загадката вероятно се крие в амбицията на Цветан Цветанов еднолично да управлява силовото министерство.

В допълнение към патриотските заслуги за „експертността“ на настоящия кабинет, няма как да не споменем и поредната герберска калинка в лицето на Георг Георгиев – зам.-министър на външните работи. Георгиев е виден герберски комсомолец, завършил наскоро политология, без никаква професионална биография (извън партийната), респективно – с нулев дипломатически опит (също като външния министър Захариева!). Георгиев е бил асистент на евродепутатите Андрей Ковачев и Моника Панайотова, след което, на крехката 23-годишна възраст, става депутат в 43-ото Народно събрание, където трупа челен опит в комисиите по външна политика и по контрол на еврофондовете.

ПП: Настоящият текст е написан, преди Павел Тенев (зам.-министър на регионалното развитие) да подаде оставка, а премиерът Борисов да я приеме. Фактите за всички останали лица остават непроменени. Ден по-късно по същата причина (снимки в нацистки пози) от Министерството на отбраната „изхвърча“ Иво Антонов, шеф на дирекция „Социална политика”. Освен това, появиха се подобни сигнали за зам.-министъра на вътрешните работи Стефан Балабанов (също от квотата на ОП).