Новото е добре познатото старо

Дългоочакваната вест за състава на новото правителство долетя днес и… с нищо не ни зашемети. Защото кабинетът „Борисов 3“ е клонинг на кабинета „Борисов 2“. Ерго, трудно можем да очакваме някаква сериозна промяна в маниера на работа и „видимите резултати“.

9 души от общо 21-членния кабинет (т.е. около половината) са същите като в „Борисов 2“.

Премиерът, естествено, си е същият – мил, наш, роден и добре познат… Бойко Методиев Борисов!

Томислав Дончев отново си е вицепремиер, но не става ясно с какъв ресор. Можем само да предполагаме, че пак ще се грижи за правилното разпределение на средствата от еврофондовете.

Владислав Горанов, Красен Кралев, Теменужка Петкова, Николина Ангелкова и Ивайло Московски запазват постовете си, съответно – в министерствата на финансите, младежта и спорта, енергетиката, туризма, транспорта и съобщенията. Тук изненадата е, че не се сбъднаха слуховете за издигането на Горанов в ранг „вицепремиер“, но вероятно този акт е отложен за кабинета „Борисов 4“… Така де, както изглежда, вождът от Банкя ще ни управлява до края на света.

Доскорошният правосъден министър Екатерина Захариева е трансферирана към Министерството на външните работи, но (!) тя ще наблюдава правосъдната реформа, в качеството си на вицепремиер. Страстната защитничка на реформите в системата на правосъдието все пак успя да си осигури известен контрол над тази дейност, макар че й се наложи да отстъпи министерското кресло в Министерството на правосъдието (МП) на доскорошния председател на Народното събрание и кандидат за „майка на нацията“ Цецка Цачева. Последната беше турена в МП, вероятно за да не бъде резилът й пълен, след като народът я шамароса два пъти за няколко месеца – и на президентските, и на парламентарните избори. Бойко й дължеше този жест, след като години наред Класната на ГЕРБ му вървеше по свирката и беше превърнала Парламента (в иначе парламентарната ни република!) в подопечна институция на Министър-председателя.

Голямата изненада (а може би не) е, че любимата на Борисов горда строителка на магистрали Лиляна Павлова вече няма да усвоява еврофондове и няма да Му подава ножицата за рязане на ленти, а ще отговаря за Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Любопитно е какво ще прави след тази дата, при положение че на теория мандатът на „Борисов 3“ трябва да изтече през 2021 г. Вариантите са два: 1. Извънредно създаденото за европредседателството ни министерство ще бъде трансформирано в нещо друго след 2018 г. (респективно – ще търсят на Лилето нов пост); 2. И в третото си премиерско издание Б. Борисов няма намерение да остава докрай, а ще абдикира още след първата или втората година от мандата.

Всъщност, трансформирането на Лилето от евроусвоител в евроорганизатор не е особено изненадващо, особено като се има предвид, че през последните дни името й беше замесено в два публични скандала. Единият беше образуваното от Прокуратурата производство срещу подопечната на Павлова Агенция „Пътна инфраструктура“ и обвинението за ощетяване на държавата с над 50 млн. лв. във връзка със строителството на автомагистрала „Марица“. Вторият скандал бе провокиран от пиарката на Корнелия Нинова, която се впечатли от ултраскъпите чанти, с които се кипри Лилето и които едва ли са адекватни на официалните й министерски доходи. Очевидно, Борисов е решил да тушира скандала чрез отстраняването на Павлова от МРРБ, но все пак я уреди с топло местенце – любимка му е все пак, а старата любов ръжда не хваща.

Коалиционните партньори се сдобиха с цели две вицепремиерски места, разпределени между Красимир Каракачанов и Валери Симеонов. Първият ще отговаря за силовите структури в държавата, а вторият – за социалната и демографска политика. Без пост в кабинета остана третият главатар на Обединените патриоти Волен Сидеров, който въпреки демонстрираната напоследък любов към Борисов, явно не успя да убеди новия-стар министър-председател, че може да му се има достатъчно доверие. Така че, Волен ще контролира патриотските деятелности в Народното събрание – малко, но от сърце, както би казал народът.

Патриотичната квота в новия кабинет е допълнена с доскорошния приватизатор №1 Емил Караниколов, който поема Министерството на икономиката, и с Нено Димов, който ще управлява Министерството на околната среда и водите. Макар и предложени от Обединените патриоти, обаче, и за двамата може да се каже, че са хора на ГЕРБ, което в известна степен минимизира патриотското влияние в правителството, а това идеално устройва Борисов – колкото по-малко външни елементи му се моткат из краката, толкова по-добре за него.

Борисов си запазва директния контрол и върху МВР, където министерския пост заема депутатът от ГЕРБ Валентин Радев, който беше зам.-министър на отбраната в първото правителство на Борисов. Радев е армейски офицер и е чужд на системата на МВР, което ясно показва, че Борисов (или може би Цветанов) директно ще управлява тази структура, а това отново не е изненада.

Двама доскорошни зам.-министри се издигат в кариерата – подгласникът на Лиляна Павлова в „Борисов 2“ Николай Нанков става министър на регионалното развитие и благоустройството, а заместникът на Вежди Рашидов Боил Банов поема Министерството на културата. Неговото име, впрочем, се появи в последния момент, след като Рашидов късно снощи се отказа от министерския пост, оправдавайки се със здравословни проблеми. Истината е, обаче, че оттеглянето му беше по-скоро приятелски жест към Борисов, за да не го принуждава да прави компромиси с поредното му назначение. А наистина такова назначение щеше да е сериозен компромис от страна на Борисов, след като Рашидов натвори куп глупости, вкл. името му беше намесено в скандала отпреди няколко дни за разрушена сграда – паметник на културата, в София.

Министерството на образованието и науката (МОН) ще бъде управлявано от досегашния си главен секретар Красимир Вълчев. Впрочем, Вълчев заемаше позицията на главен секретар в МОН в кабинетите „Борисов 1“, „Борисов 2“ и в служебното правителство на Марин Райков, т.е. кариерата му на поста беше прекъсната само по времето на Орешарски.

Румен Порожанов (доскорошен шеф на ДФ „Земеделие“) и Николай Петров (шеф на ВМА) ще управляват, съответно – земеделието и здравеопазването. И двамата са били министри в служебни кабинети – Порожанов беше министър на финансите в кабинета „Близнашки“, а Петров управляваше здравеопазването по времето на Марин Райков. Важно е да се отбележи, че името на Порожанов не веднъж е било замесвано в скандали за злоупотреба с власт и публични средства, като последно през февруари тази година земеделският министър Христо Бозуков поиска оставката на Порожанов от ДФ „Земеделие“, заради „назряло обществено недоверие към фонда“.

Може би единственият безспорен професионалист в новия кабинет е министърът на труда и социалната политика Бисер Петков (доскоро Управител на Националния осигурителен институт). Симптоматично е, че именно специалист по осигурителни отношения поема социалното министерство на фона на ключовата коалиционна тема за увеличението на пенсиите. Явно Борисов си дава сметка, че предизборните обещания на патрЕотите могат да му изядат главата, и е решил да си осигури сериозен експертен гръб в лицето на Петков.

Така накратко изглежда картинката „Борисов 3“ – никакви изненади, никакви сериозни промени, никакви очаквания, никаква надежда за промяна…

Честито да ни е!

ПП: За какво ги ручахме жабетата? 

Състав на кабинета „Борисов 3“:

1. Министър-председател – Бойко Методиев Борисов;
2. Заместник министър-председател – Томислав Пейков Дончев;
3. Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика – Валери Симеонов Симеонов;
4. Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната – Красимир Дончев Каракачанов;
5. Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи – Екатерина Спасова Гечева – Захариева;
6. Министър на финансите – Владислав Иванов Горанов;
7. Министър на вътрешните работи – Валентин Иванов Радев;
8. Министър на регионалното развитие и благоустройството – Николай Нанков Нанков;
9. Министър на труда и социалната политика – Бисер Христов Петков;
10. Министър на правосъдието – Цецка Цачева Данговска;
11. Министър на образованието и науката – Красимир Георгиев Вълчев;
12. Министър на здравеопазването – Николай Кирилов Петров;
13. Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 – Лиляна Павлова;
14. Министър на културата – Боил Василев Банов;
15. Министър на околната среда и водите – Нено Ненов Димов;
16. Министър на земеделието, храните и горите – Румен Андонов Порожанов;
17. Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Ивайло Ангелов Московски;
18. Министър на икономиката – Емил Любенов Караниколов;
19. Министър на енергетиката – Теменужка Петрова Петкова;
20. Министър на туризма – Николина Панайотова Ангелкова;
21. Министър на младежта и спорта – Красен Кирилов Кралев.