Новината на седмицата трябваше да е стартът на 44-то Народно събрание, но темата беше изместена от поредния публичен скандал, който ни се стовари на главите. Бедата е, че както и при всички останали скандали, и този ще пошуми, пошуми и ще залезе без последствия и без наказани.

Преди два дни в YouTube изтече запис от публичен разговор с бизнесмена и издател на в.“Сега“ Сашо Дончев, в който той разказва за своя среща с главния прокурор. Ето какво разказа Дончев: „Бях поканен на среща с главния прокурор, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, дето аз подкрепям „Да, България“? Какво е това, дето моята телевизия Би Ай Ти, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ? И разбира се, вестник „Сега“ и Комарницки… Аз го гледам и викам: Абе, вие какво искате да ми кажете. „Ами казвам ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите си“, каза главният прокурор. Този същият г-н Филчев прати барети и какво се случи, какво последва. Нямам нищо общо с „Да, България“, освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с БиАйТи, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета. И този нахалник какво ми каза – ама аз не смятам, че нямате право да го правите… И аз викам вие какво си въобразявате, аз не ви се обяснявам, аз ви информирам. След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие представяте ли си в какво общество живеем. Да оставим детайлите, бях поканен на среща по негова молба в чужд офис“.

След ден мълчание Главният прокурор благоволи да сподели гледната си точка по случая, като хвърли контраобвинение срещу Дончев – че го бил притискал да спре проверка, свързана с цената на природния газ.

Към момента имаме дума срещу дума, но някак инстинктивно сме склонни повече да повярваме на думите на Дончев, а и отговорът на Цацаров е доста хлъзгав и повдигащ нови въпроси, на които главпрокурорът продължава да дължи отговори.

Първо, какво прави един Главен прокурор на среща с крупен бизнесмен в офиса на друг крупен бизнесмен, при това представител на ръководството на най-голямата опозиционна партия? Ако е вярно, че Цацаров се е срещнал с Дончев в качеството му не на бизнесмен, а на ръководител на бизнес организация, защо срещата не се провежда в офиса на някоя от двете страни, а е в чужд офис? Само този факт е достатъчен, за да провали тезата на Цацаров, че е отишъл на срещата в официално качество да разговаря с представител на легитимна организация. Повече от очевидно е, че отивайки в чуждия офис, Цацаров е бил напълно наясно с кого и за какво се среща.

Второ, твърдението на Цацаров, че е бил притискан от Дончев да спре разследването за цената на газа, също издиша. Ако приемем, че Дончев е бил на срещата в качеството си на представител на работодателска организация (както твърди Цацаров), то няма логика той да иска спиране на разследването, тъй като въпросното прокурорско разследване на цената на газа беше поискано именно от работодателските организации, включително от ръководената от Дончев. Освен това, високата цена на газа е проблем и за самия Дончев (вече в ролята му на бизнесмен), тъй като е принуден да купува от „Булгаргаз“ на високи цени, което свива собствените му печалби. Тук обяснението на Дончев за т.нар. натиск върху Цацаров звучи доста по-убедително. Дончев разказа, че в края на срещата е показал на Цацаров писмо, което бил получил от Софийска градската прокуратура на 7 март и в което от него се иска информация по подаден от него сигнал до ЕК срещу БЕХ, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и „Газекспорт“ за злоупотреба с господстващо положение. По думите му той само попитал дали всичко, което Цацаров му е казал, е причина за това писмо и натиска срещу него. „Цацаров го зачете и попита дали това не са ли частни въпроси, а аз отговорих, че той им е началник и да ги попита„, каза Дончев.

Тук е мястото да уточним, че става въпрос за заведено от Сашо Дончев европейско дело срещу БЕХ, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и „Газекспорт“ за злоупотреба с господстващо положение, което дело се очаква да приключи с осъдителна присъда срещу България и санкция в размер на над 200 млн. евро. Повод за завеждане на делото беше активното мероприятие срещу „Овергаз“ в края на 2015 г., когато Сашо Дончев заподозря опити от страна на близки до управляващите кръгове (бел.ред.: Пеевски!) да присвоят газовия му бизнес. И понеже вероятността страната ни да бъде осъдена е твърде голяма, родните управници правят всичко възможно да нанесат контраудар и обвиняват Дончев, че „с действията си създава условия за умишлено разстройване функциите на единственото лицензирано дружество за обществена доставка на природен газ – „Булгартрансгаз“ ЕАД, дейността на независимия преносен газов оператор – „Булгартрансгаз“ ЕАД, както и на отделни стопански предприятия и защитени потребители на природен газ“. Именно това е повод и за прокурорските писма срещу него – защото си е позволил лукса да обвини държавните монополисти в монополно положение (???).

В нормалните държави (каквато ние очевидно не сме!), когато крупен бизнесмен обяви, че е заплашван от главния прокурор, става шумен публичен скандал, последван от оставки или най-малкото от сериозни проверки. У нас проверка едва ли ще има, а оставката е утопия. Защото у нас фигурата на главния прокурор е недосегаема. В България скандалите с участието на Главния прокурор станаха ежедневие, но него няма кой да го разследва. Изгарят останалите участници в скандалите, но не и самият Цацаров. Той си остава чист като сълза и непокътнат.

Още през февруари 2012 г. Европейската комисия поиска реформа „из основи“ на ВСС и прокуратурата. ВСС бе разделен на две колегии, но политическата квота остана недокосната. През септември 2015 г. Венецианската комисия препоръча на България мащабна реформа, която да засегне неприкосновеността на главния прокурор. Комисията каза нещо, че структурата на прокуратурата е остатък от времето на тоталитаризма и не бива да продължава да работи така. Депутатите останаха глухи за тези препоръки. Депутатската глухота се запази и по отношение на дългоочаквания анализ на европейските прокурори, които бяха няколко месеца на мисия в България. Те препоръчаха създаване на независима прокуратура по румънски модел от сегашното следствие. Според тях шефът на Националната следствена служба трябва да бъде независим от Цацаров и да може да го разследва при съмнения за извършено престъпление. Европейските прокурори смятат, че главният прокурор трябва да се отчита пред обществото и парламента.

У нас непрекъснато се говори за съдебна реформа, но всички основни политически сили вкупом отказват да направят две ключови неща – да поставят главния прокурор под обществен контрол и да намалят политическата квота във ВСС. Защото така си осигуряват политическия контрол върху най-безконтролния интригант на Републиката – Главния прокурор. Така си осигуряват запазването на статуквото, защото това положение ги устройва. Факт е, че и в управленската програма на ГЕРБ и Обединените патриоти липсват каквито и да било мерки за ограничаване на безконтролната власт на Главния прокурор.

Повече от очевидно е, че доброволно властта не възнамерява да промени статуквото и не се съобразява дори с международния натиск. Явно е нужен обществен натиск. Гущерът няма да си отреже опашката сам – трябва да му помогнем!