Кого разгневи президентът Радев?

Кого разгневи президентът Радев?Обръщение към нацията на държавния глава Румен Радев предизвика лавина от реакции от всякакъв калибър. Заваляха обвинения в неадекватност, в „тотална ревизия, преобръщане на изначалните цели, надежди и мечти на българските граждани в началото на прехода“ и дори искания за оставки.

Най-гневни се оказаха лидерът на ДОСТ Лютфи Местан и видната гербаджийка Румяна Бъчварова. Удивителното в случая е, че и двамата заложиха на тезата, че не Турция, а Русия е истинската заплаха за националната ни сигурност.

Защо Местан посочи друг враг е ясно, но защо Бъчварова изкара същата теза вече е тема за размисъл. И размисълът някак неминуемо води към проердогановата политика, която водеше последното правителство на ГЕРБ. Достатъчно е само да припомним скандала с т.нар. турски ваксини, както и случая с върнатите на Турция врагове на Ердоган. И тогава единственият политик, подкрепил действията Борисови, беше именно Местан. Не трябва да пропускаме също, че Борисов под сурдинка подкрепи ДОСТ, когато съдът отказа да регистрира партията с аргумент, че е етническа, а това е противозаконно.

Дружбата между ДОСТ и ГЕРБ цъфна с най-голяма сила по време на президентските избори миналата есен, когато партията на Местан подкрепи кандидатурата на Цецка Цачева за „Дондуков“ 2. В абсолютно нарушение на българското законодателство (за пореден и не последен път!), Местан не пропусна да агитира за Цачева на турски език и очевидно агитацията му си свърши работата, защото болшинството от гласоподавателите в Турция (основно електорат на ДОСТ) дадоха гласа си за кандидата на ГЕРБ.

Всичко това идва да покаже, че сходството в разсъжденията на Местан и Бъчварова съвсем не е случайно. Повече от очевидно е, че и двете партии разчитат на „приятелството“ на Ердоган, като в същото време леят дитирамби на тема „ЕС и НАТО“. Да подредиш в едно изречение Ердоган и евроатлантизма си е тотален нонсенс. Защото „демократът-евроатлантик“ Ердоган вече е почти във военни отношения с Европейския съюз и, паралелно с това – в твърде топли отношения с Путин. По пътя на логиката излиза, че ДОСТ и ГЕРБ са отправили поглед по-скоро на изток, отколкото на запад, но някак им е неудобно да си го признаят. Затова действат на принципа „Крадецът вика „Дръжте крадеца!“.

Но какво всъщност каза Радев, че толкова разгневи ДОСТо-ГЕРБаджийската дружинка?

Радев каза основно две неща: 1. Че безобразията с намесата на чужди правителства в българските вътрешни дела е крайно време да бъдат прекратени; 2. Че е крайно време българските народни (уж)представители да си свършат работата, водени единствено от националните интереси, а не от тяснопартийните си сметки. „Проблемите няма да бъдат решени със заклинания, а със закони“, каза Радев и хвърли ръкавицата на народните избраници.

В речта си Радев индиректно изкара на показ и състоянието на българските медии, контролирани от определени кръгове и работещи повече като пропагандна машина, отколкото като субекти, отговорни за коректното и пълноценно информиране на обществото. Държавният глава изрично посочи едностранчивата медийна фиксация върху т.нар. уседналост и, на този фон, старателно премълчаните предложения за промени в законите за вероизповеданията, за политическите партии и за българското гражданство. Грижливо беше прикрит фактът, че инициираните от Радев законодателни промени са насочени и към регулирането на духовното образование, което е щедро спонсорирано и контролирано от чужди фондации. За никого не е тайна, че мюсюлманските водачи у нас са проводници на турските държавни интереси и са дейни участници в изборния процес (най-вече при организирането на т.нар. контролиран вот). Защо медиите пропуснаха да отбележат този факт, а се впечатлиха единствено от т.нар. уседналост? Въпросът е реторичен!

Фактът, че обръщението на Радев получи такъв отпор, показва, че Президентът е на прав път. Очевидно, българският суверенитет е заплашен от една или друга външна сила (без значение дали това е Турция, Русия или някой друг) и, след като е налице подобна опасност, трябва да се предприемат мерки срещу нея. Очевидно, дошло е време изборното ни законодателство и съпътстващите го закони, свързани пряко или индиректно със защитата на националните ни интереси, да бъдат приведени в синхрон със съвремието и с очакванията на българските граждани. А ако някой не е наясно какво мислят и искат българските граждани, да ги пита – референдумите са направени за това!

 

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »