Тука има – тука нЕма гласуване в чужбина

Тука има – тука нЕма гласуване в чужбинаПоредният скандал разтресе държавата тези дни. Този път повод станаха злополучните предложения за промени в изборното законодателство.

Да оставим настрана въпроса дали изобщо е работа на едно служебно правителство да се занимава с предложения за законодателни промени. Не че е забранено, но не е сигурно доколко е редно това да се случва.

Правосъдното министерство пусна духа от бутилката, като публикува за обществено обсъждане законопроект, въвеждащ принципа на уседналост и за парламентарните избори (бел. ред.: принципът съществува в Изборния кодекс по отношение на изборите за Европейския парламент и за местна власт).

Медиите гръмнаха, всякакви социолози, политолози и прочее „лози“ плъзнаха по екраните да обясняват трябва или не трябва да имат възможност българите зад граница да гласуват, ако не са живели в страната поне три месеца. Изобщо, на народонаселението отново беше дадена тема за размисъл и спорове из социалните мрежи.

Ден по-късно министърът на правосъдието се разграничи от спорните текстове, изтегли законопроекта и уволни чиновника, набеден за основен виновник за скандала. Радините вълнения, обаче, не приключиха. Напротив, разраснаха се, а дискусията се прехвърли върху това има ли намеса на президентския правен екип и, ако да, дали тя е легитимна и коректна.

Цялата тази история прилича на буря в чаша вода – поредната буря, с която се опитват да приспят обществения интерес към други важни теми.

Ясно е, че каквито и законодателни промени да предложи служебното правителство, тяхната съдба ще зависи от бъдещото парламентарно мнозинство, а то е такова, че едва ли ще прегърне с ентусиазъм идеите на настоящия кабинет.

Ясно е, че президентският екип има пръст в цялата работа, както е ясно, че няма нищо осъдително в това. Защото Президентът носи отговорност за действията на служебното правителство и той е този, който реално осъществява изпълнителната власт в държавата към днешна дата. В този смисъл, негово е правото да провежда политики, които смята за важни, във вид, който импонира на неговите виждания за развитие на обществото.

Не на последно място, ясно е, че българското изборно законодателство се нуждае от сериозна реформа и дебат по основните проблемни зони в него не е излишен.

Проблем с гласуването в чужбина и, най-вече – в Турция, има! Но не бива покрай сухото да горим и мокрото, а трябва да се потърсят такива решения, които да не лишат българите зад граница от конституционното им право да гласуват. Едно такова решение, например, е обособяване на избирателен район „Чужбина“.

Опитите да бъде обявен в неконституционност принципът за уседналост са доста оборими. Най-малкото, никой не е обявил за противоконституционно съществуването на този принцип при изборите за Европейски парламент и за местна власт. Щом се приема за конституционно допустимо прилагането на принципа за два вида избори, няма логика да не бъде допускано разпростирането му и върху парламентарните избори.

Редно е, също така, да се проведе обществена дискусия за това дали е редно живеещи и плащащи данъци извън Родината, да имат право да определят как и от кого страната ни да бъде управлявана. Да не говорим, че често тези хора дори не знаят български език! Тук е мястото да бъде поставен и въпросът за двойното гражданство, който също е част от проблема.

Важен въпрос, по който като че ли има обществен консенсус, е този за образователния ценз. Мнозинството от българите са на мнение, че хора, които не са изпълнили конституционното си задължение да се образоват до 16-годишна възраст, не би трябвало да имат право на глас. Много често борците за граждански права цитират Конституцията едностранчиво – само в частта й за правата, но пропускат частта със задълженията. А всички български граждани, освен права, имат и задължения. Едно такова задължение е да учим до 16-годишна възраст и да притежаваме минимална степен на грамотност, вкл. обществена грамотност. Уви, огромна част от най-постоянните гласоподаватели попада именно в графа „липса на грамотност“, а това естествено повдига въпросът как на база собствената си неграмотност правят грамотен избор. И как този „грамотен избор“ се отразява на управлението и състоянието на държавата ни въобще?!

Когато говорим за промени в изборното законодателство, няма как да пропуснем и въпроса за радикалната промяна на изборната ни система – преминаването от пропорционална към мажоритарна такава. Само преди няколко месеца българският народ се произнесе по темата на референдум! Само преди няколко месеца българският народ ясно каза, че иска да избира представителите си в парламента на мажоритарен принцип. Българският народ иска да упражнява пряко избирателното си право, а не опосредствено – чрез решения на партийните централи, редящи изборни листи и възпроизвеждащи по този начин политическото статукво. Това каза народът! А дали политиците са го чули, предстои да разберем!

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »