На 26 март т.г. 1 147 283 гласоподаватели решиха да си поръчат за трети път от същото, принуждавайки останалите 5 663 058 българи с право на глас и още 1 539 140 без право на глас да са на същото меню. Засега неясно докога.

А менюто наистина ще е същото – поне половината членове на бъдещото правителство ще са същите като в предходното, а премиерът… премиерът, естествено, ще си е пак същият. Със същите мурафети, каквито ни прилагаше вече два недоизкарани мандата. Дали ще изкара третия, времето ще покаже. Но по-вероятно е добре изпитаната рецепта „Сърдит съм ви, отивам си, но ще се върна на бял кон“ да ни я предложи отново и отново да сме си все на същото меню.

А менюто включва:

• Самодоволни физиономии на вседържци (важи за всички около Него);
• „Построих ви, платих ви, направих ви…“ от сутрин до здрач;
• Рязане на ленти и щипане на бузки на фенки по села и паланки от сутрин до здрач;
• Оправдания с Тройната коалиция и Орешарски, а вероятно и със служебния кабинет от сутрин до здрач;
• Заплахи в стил „Без мен ще ви спрат фондовете, ще ви изгонят от ЕС и НАТО, ще ви превземат Русия и Турция“ от сутрин до здрач;
• Държавни заеми до припадък (кой ще ги плаща, е ясно!);
• Безскрупулни кражби от обществени поръчки;
• Източени социални фондове;
• Никакво здравеопазване;
• Натикано в ъгъла образование;
• Смачкан и рекетиран бизнес;
• Мишо Бирата, двете каки, ширеща се контрабанда и чадър за „наши хора“;
• Обрани къщи, пребити баби, ненаказани престъпници, всякаква липса на справедливост!

За десерт ще ни предложат:

• Високи цени на енергията, рефлектиращи във високи цени в магазините… НА ВСИЧКО!
• Бедност, обезверение и… тихо мрънкане пред телевизора и в социалните мрежи…

А на следващите избори отново ще си Го изберем и, както е тръгнало, този път ще е завинаги!

Защото явно без Бащица не можем.

Защото е най-лесно да си направиш живота труден!

Защото наистина всеки народ си заслужава управниците и защото наистина всичко е въпрос на мат`рял. И Той отдавна го е разбрал. И на това разчита – на мат`ряла!

Докато сме мат`рял и електорални единици, а не народ, все на този хал ще си стоим – мизерни, вечно мрънкащи и недоволни от живота си.

Да ни е честито!

[stextbox id=“black“]Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –
а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

П.Р. Славейков, 1875 г.[/stextbox]