Мъж загина на най-кървавия път Русе-Бяла, след като се блъсна в цистерна
Пиян открадна кола с дете инвалид в София, катастрофира и го арестуваха
Катастрофа затвори Кресненското дефиле, два буса и кола се удариха
Взривен е бус в столичния „Младост 4“
Пътен полицай се простреля в административната сграда на КАТ
Това са само част от зловещите заглавия в новинарския поток вчера. Все новини, които за средностатистическия българин са ежедневие, от което той вече дори не се впечатлява. Няма как да се впечатлиш от вещо, което всеки ден е пред очите ти, защото си претръпнал, защото си изгубил нормалната си сетивност.
Измежду многото медийни ужасии и предизборните политически пикантерии, обаче, плахо се прокрадват две новини, които са като бели лястовици, носещи надежда. Дядо от съседно на Белене село предложи къща и земя на изгонените сирийци, а друг наш сънародник, но живеещ отвъд океана, реши да дари 1 млн. долара за гимназия в Лом.
Д-р Андрей Георгиев – роден в София, но завършил гимназия „Найден Геров“ в Лом, а по-късно емигрирал и осъществил се в САЩ, завеща на ломската гимназия крупна сума за стипендии и по този начин осигури по-доброто бъдеще на будните деца, решили да продължат образованието си в най-добрите световни университети. Добрата новина е, че д-р Георгиев не е първият крупен дарител за българското образование – достатъчно е да припомним само имената на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Лошата новина е, че хора като тези забележителни българи, по стечение на обстоятелствата носещи все фамилията Георгиеви, се броят на пръсти или поне рядко научаваме за подобни жестове към обществото.
Дядо Йончо от с. Асеново пък решил да помогне на прокуденото от Белене сирийско семейство и дори предлага да му дари животни и земя за обработване, за да може да се изхранва. Нещо повече, готов е да жертва спестяванията си, за да им купи и една биволица. Дядо Йончо не е петролен магнат, не е милионер, а е обикновен български пенсионер. Но дядо Йончо има необикновено сърце, пулсиращо в един ритъм с чуждата неволя. Добрата новина е, че дядо Йончо не е единственият, който е готов да помогне на човек в беда. Лошата новина е, че хора като дядо Йончо не са твърде много или поне рядко научаваме за тях.
Тези двама души – д-р Андрей Георгиев и дядо Йончо, наглед са толкова различни, а всъщност са толкова еднакви. Тези двама българи са еднакво щедри, еднакво чувствителни, еднакво способни да виждат по-далеч от собствения си нос и благополучие.
За съжаление, хора като д-р Георгиев и дядо Йончо не са в епицентъра на медийното внимание, тях няма да ги видите на първите страници на вестниците, защото първите страници са предназначени за зомбиране на уважаемия потребител на медийно съдържание. Читателите, зрителите и слушателите у нас са подложени на терора на негативизма. Отвсякъде ни заливат черни хроники, мрачни прогнози, политическа наглост, безпардонност и посредственост, които вгорчават и без това доволно горчивия ни живот.
А колко хубаво би било, ако новинарските емисии започваха и завършваха с новини, които ни връщат вярата в доброто, новини, които носят надежда, че човешкото у нас не е на път да изчезне. Защото, ако изчезне доброто, какъв е смисълът от човешкото съществуване?!
Време е четвъртата власт да осъзнае силата на позитивизма. Медиите са силно отговорни и напълно способни да направят така, че да се промени обществото ни към по-добро и да задвижим естествения си стремеж към съзидание, към по-добър живот. Ако максимално бързо не го осъзнаят и не започнат да прилагат тази своя сила и енергия, нищо добро не ни чака. Впрочем, първите, които ще „паднат в боя“, ще са самите те – медиите.
Защото уважаемият читател, зрител и слушател напълно ще спре да ги чете, гледа и слуша.
Защото на уважаемия читател, зрител и слушател отдавна му е писнало да го облъчват с негативизъм.
Уважаемият читател, зрител и слушател жадува да чуе, че на тази грешна земя има хора като д-р Георгиев и дядо Йончо.
Помислете върху това, уважаеми медии! За ваше добро е… и за наше…