Рядко се случва да има повод за похвала към български политици, но… случва се. И наистина имаме повод, а поводът е, че благодарение на двама български евродепутати – Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, Европейският парламент одобри на 15 февруари т.г. Доклад за напредъка на Албания, в който за първи път се настоява за признаване на българското малцинство в страната. В доклада пише: „Необходими са допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания чрез прилагане в пълна степен на съответното законодателство; препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика“.
Българите в Албания, които по неофициални данни са между 50 000 и 100 000 души, чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство. В същото време, от години Македония провежда целенасочена политика в подкрепа на тезата за „македонския характер“ на населението от български произход в Албания. Ето защо, македонската реакция срещу евродоклада не закъсня.
Докладът предизвика вълна от недоволство в македонските медии. В различни коментари се казва, че това е „пореден опит да се промени историята“ и че „малцинството, за което се говори в резолюцията, всъщност е македонско“. Според македонските медии, в Албания никога не е имало българи, а написаното в доклада е резултат от целенасочената българска политика да се отрече съществуването на македонска нация.
Истината е, че не България, а Македония от години се опитва да подмени историческите факти в опит да докаже недоказуемата си теза за съществуването на македонска нация, език, култура и история.
Според македонските историци, например, създател на средновековната македонска държава е Цар Самуил. Същите тези историци, обаче, не дават отговор на въпроса защо византийският император, ослепил Самуиловите воини, е наречен Василий II Българоубиец, а не Македоноубиец, например.
Пак според македонските историци, Светите Кирил и Методий, Климент Охридски, Горазд, Сава и Ангеларий са „македонски просветители“, създатели на македонската азбука. А всъщност Светите братя Кирил и Методий са канонизирани като светци не за друго, а за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и за разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи.
Друг щрих от шовинистичната македонска политика са резултатите от последното официално преброяване на населението в Македония, според което в страната живеят 1 297 981 (64,2%) македонци, 509 926 (25,2%) албанци, 77 959 (3,9%) турци, 53 879 (2,7%) цигани и 4% други националности, сред които 1417 (!!!) българи.
Заради всичко това и заради прекалено толерантната политика на официалните български власти към нелепото поведение на македонския политически и научен елит, усилията на двамата български евродепутати за признаването на българското малцинство в Албания трябва да бъдат отбелязани и почетени. Остава ни да се надяваме, че тази малка, но важна крачка към възстановяването на историческата и национална справедливост няма да остане последна, а ще е началото на една ясна и целенасочена цялостна политика на България спрямо Македония и македонската националистическа доктрина въобще.