Днес ПП ГЕРБ публикува официално предизборната си програма с гръмкото мото „Да превърнем страховете на хората в надежда за нацията!„.
На това му викам аз градация – от „Имаме воля“ и „България във вярната посока“ до „Да превърнем страховете на хората в надежда за нацията!”.
Че имаха воля, имаха, но не за вярната посока, а за генериране на страхове и убиване на надеждите на хората. И с воля и упоритост го постигнаха. Затова сега вербално (не реално!) сменят посоката и обещават да обърнат изградените от тях страхове в нови надежди.
Отново ни обещават блянове, мечти и ожидания…
Аз, обаче, предпочитам нещо по-реалистично, което в края на мандата ще може „да се пипне“, ще може да се отчете като свършено. Другото означава отново да слушаме 4 години за тежкото наследство на Тройната коалиция, отново да са виновни международното положение и метеорологичната обстановка.
След едни нови четири години с ГЕРБ начело на властта отново народът ще е скован от бедност, страх и недоволство, а най-малко възможно ще е да има НАДЕЖДА.
Вярно е, че сме свикнали да ни баламосват преди избори, а след мандат да се държат като ощипани госпожици, но поведението на ГЕРБ минава всякакви морално-етични граници. Нелепо е, след като в продължение на общо 5 години управление си крал като за последно и си мачкал де що мърда в държавата – от крупни бизнесмени през клети чиновници до обикновени граждани, сега да обещаваш надежди. Това е чиста проба политическа и човешка деградация на хора, неспособни да оценят адекватно ситуацията, която са създали и в която се намират.
Единствената ми надежда е, че българинът няма да се окаже чак толкова плоскоумен и няма да се подведе по поредната партенка на Бай Х от Банкя. Лошото е, че… срещу думата „надежда“ в тълковния речник стоят думи като „блян“ и „мечта“…