В ХХI век ни принудиха да си честитим банята и да откриваме топлата вода.

Двумилионен град, приютил почти една-четвърт от населението на тази клета територия, трябваше да преживее какво ли не, откакто Господ реши да ни прати… зима. Ще каже човек, че живеем някъде из тропиците, и през 2017-а е настъпил някакъв планетарен катаклизъм, който ни е запратил някъде в умерения пояс, където (О, ужас!) има зима, температурите падат и вали сняг.

Първо градът блокира от преспи и непочистени улици и тротоари. „Пирогов“ се задръсти с пациенти, а автомонтьорите – с клиенти. Случайно срещнатите от столичани снегопочистващи машини тутакси се превръщаха в атракция, защото тази техника е на път да влезе в червената книга на изчезващите видове. Чу се, че някакви глоби щели да отнесат фирмите, ангажирани със снегопочистването, но… само се чу.

Седмици наред столичани стоически очакваха времето малко да поомекне, пък белким и снегът се постопи, защото ако чакат някой да го почисти… Е, стопи се, но се появи нов проблем. Наскоро ремонтирани булеварди, глътнали милиони левове народна пара, се напукаха, като че сме във военно време и по тях са минавали танкове. Пак се чу, че някой щял да бъде глобяван, но… само се чу.

После европейската ни столица започна да примигва като гигантска дискотека от периодични спирания на електрозахранването. Сривове някакви се били получили в системата, защото било студено. Представете си – студ през януари. Чудо невиждано! Този път дори не се чу за глоби и наказания.

Междувременно, нещастните жители на нещото, определено за столица на България, се оказаха тежко обгазявани, вследствие на десетократно надвишени норми за прахови частици във въздуха. Учителката по руски, която по стечение на обстоятелствата се прави на кметица, реши да генерира идеи за справяне с проблема и наговори куп гениалности, които тепърва ще се изучават от целокупното нАучно-академично общество. Най-гениалната идея се оказа създаването на „зони за успокоено движение“, т.е. вместо да се отпушва трафикът, зорлем ще се образуват тапи, в които количеството вредни газове от автомобилите ще се множи. На това госпожа кметицата му казва „борба за чист въздух“.

За капак, на столичани се наложи зорлем да разберат как са живели праотците им във времената, когато не е имало „Топлофикация“. Само година-две след грандиозния 3-месечен ремонт на топлопроводите изведнъж същите тези уж ремонтирани тръби започнаха да гърмят, като че някой ги цели със снаряди. Посред зима почти 2 млн. души останаха без отопление и топла вода. Същите тези 2 млн. души стоически се поливаха с канчета месеци наред преди време, защото ги увещаваха, че грандиозният ремонт ще им гарантира качествена топлофикационна услуга за години напред. Е, осигури им! Разликата е, че едно е да разчиташ на канче посред лято, друго е през януари при минусови температури. На всичкото отгоре, любимата ни „Топлофикация“ прецени за правилно и удобно или да не ни дава надеждна и навременна информация, или съвсем официално да ни лъже. Твърдят, че са възстановили топлоподаването, а масово потребителите се оплакват, че това не отговаря на действителността.

И този път нищо не чухме за глоби и наказания, а единствено, че потърпевшите потребители нямало да плащат за парно и топла вода за времето, в което не са получавали услугата. Боже, какво благодеяние! Ма, моля ви се, не е нужно – начислете ни всичко, за всичките дни! Ние сме стоици и можем всичко да понесем.

СТОП!

Не, не можем повече да понасяме! Край! Писна ни!

Писна ни да се упражнявате за управленци на наш гръб!

Писна ни да се подигравате с достойнството и търпението ни!

Писна ни непрекъснато да търсите оправдания и никой никога да не понася никаква отговорност!

Не е виновен Господ и лошото време. Дори Ислямска държава не е виновна. Има конкретни виновници и те трябва да бъдат ясно посочени и още по-ясно наказани. Те ни оставиха на студено, затова трябва да отидат на топло!