Десет години след въвеждането на мониторинга, който Европейската комисия извършва на България в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, отпадането му все още е мираж. Това става ясно от публикувания днес доклад на ЕК, в който се прави десетгодишен обзор на механизма за наблюдение.

По време на представянето на доклада в Брюксел бе отбелязано, че има известен напредък в борбата с организираната престъпност, но според авторите на доклада вероятните причини за това са, че „много от престъпниците от по-ранен период или са били убити в гангстерски войни, или са напуснали страната, или са се пенсионирали, изпирайки преди това активите си, насочвайки ги към легалната икономика, като при това са избегнали всички правни последици“.

Основните заключения на Брюксел за България са, че:

• липсват реформи в съдебната система,
• незадоволителна е борбата с корупцията,
• липсва прозрачност и уважение към институциите.
• няма осъдителни присъди,
• налице са неправомерни влияния над Висшия съдебен съвет, а „главният прокурор по-често прави коментари по политически въпроси, отколкото по такива, свързани с наказателното правораздаване“.

Всъщност, Брюксел формулира това, което всички ние тук, в България си го знаем, но… какво от това?!

Затова никак не е изненадващо „признанието“ на брюкселския представител, че следващият мониторингов доклад ще бъде представен през септември, но „няма да е непременно последният“, защото мониторингът може да отпадне „само при изпълнение на критериите“.

Още по-малко изненадващо е мнението на 72% от българите, които в социологическо проучване на „Евробарометър“ от тази седмица се обявиха срещу отпадането на наблюдението. Защото мнозинството от сънародниците ни са наясно, че без бюрократичния натиск на Брюксел надали нещо ще помръдне у нас и, колкото и да са мудни и нищожни реформите, те все пак повече имат шанс да се случат в условията на мониторинг, отколкото без него.

Големият въпрос е защо, въпреки европейския мониторинг, управниците ни продължават „да тупат топката“ и очевидно нямат никакво намерение да предприемат радикални реформи, чрез които ефективно да се справят с всички недъзи, за които говори поредният евродоклад. Както мъдро е казал народът, рибата се вмирисва откъм главата. И вероятно точно това е причината вмирисаната глава да отказва да обърне внимание на смрадта, която се носи около нея.