Достоен, успешен, принципен, надпартиен и независим, коректен и точен, балансьор, стратег, модернизатор, първопроходник, дипломат, борец срещу олигархията и модела „Кой“, убеден демократ и европеец, визионер.

Така се самоопредели Росен Плевнелиев по време на заключителната си пресконференция днес. И добре че се самоопредели, защото надали някой би изрекъл толкова много положителни епитети по негов адрес. Умря му циганката на Росенчо, та му се наложи сам да се хвали. Завалията! И нито за миг не си помисли, че с подобни самоопределителни речи още повече затвърждава впечатлението за себе си като за дребно човече с огромни комплекси и дефицити на обективност.

Счупеното огледало на Плевнелиев му говори разни неща и той всячески се опитва да им вярва. И не само да вярва, но и да си ги споделя с публиката. А публиката гледа и не вярва на ушите си. Публиката основателно се чуди това надгробно слово ли е (за умрелите или добро, или нищо, както е известно), или е обективен отчет за постиженията и грешките на институцията Президент.

Всъщност, в президентската реч прозираше известно личностно раздвоение, защото Плевнелиев говореше ту като Президент, ту като министър, ту като „гражданин“, ту като турист, посетил множество дестинации, основно на други континенти.

„Като министър поех ангажимент за първите три, изцяло завършени български магистрали и той бе реализиран. Горд съм, че в моя мандат се изпълнява най-мащабната досега програма за модернизация, строят се магистрали, пречиствателни станции, метро и хиляди други проекти“. От тези думи не става ясно какво точно отчита Плевнелиев – министерския или президентския си мандат.

„Икономиката е в подем. Днес имаме втория най-добър ръст за държава-членка на ЕС – 3,6%. Безработицата е на рекордно ниско ниво – 7,1% според Евростат. Дефицит няма, като България завършва фискалната 2016 г. с финансов излишък от 1,6 % от БВП. Държавният фискален резерв е рекордно висок, както и ръста на експорта. Здравната каса вече не е на минус, НЕК видимо се оздравява, пенсионната реформа е усъвършенствала пенсионния модел. Реформата в енергетиката доведе до постепенното оздравяване на сектора. Извършена бе пенсионна реформа“, бодро рапортува Президентът, макар че всичко това не попада в сферата на неговите компетенции и ангажименти. И още: „Да построиш бизнес парк с 10 хил. работни места, 3 магистрали за милионите българи, енергийна ефективност за хората, дуално образование за младите, иновационна екосистема за предприемчивите, България 2020, енергийна диверсификация и либерализация – това са все смислени неща, които постигнах“.

Интересно е защо трябваше да чуем тези факти в рамките на президентския отчет. Единственото логично обяснение е, че понеже той „не работи по опорни точки“ и е „надпартиен и независим“, все пак реши да приложи опорните точки на ГЕРБ и така за пореден път да направи пирует пред Бащицата. Достойно нали? Иначе, надпартийният и независим Плевнелиев рапортува, че е първият Президент, излизащ от институцията в добри отношения с партията, която го е издигнала. Хвала!

Част от президентския отчет са 123 международни посещения и участия в глобални и международни форуми и конференции. Китай, Република Корея, Виетнам, Амербайджан и Турция са перлата в короната на туриста Плевнелиев, според когото Близкият Изток, Азия и Латинска Америка са ключови търговски партньори на страната ни. Фактите, обаче, показват, че стокообменът с тези дестинации е маргинален във външната ни търговия, а основни търговски партньори на България са ЕС и Русия.

Като заговорих за Русия, да не пропусна, че активната антируска политика на Плевнелиев самият той изведе пред скоба като изключително дипломатическо постижение. Дали мислят така, обаче, фирмите, които изгубиха пазарите си, както и тези, които разчитаха на големите инфраструктурни проекти с участието на Русия, които с лека ръка бяха проиграни именно в мандата на Плевнелиев? Това, обаче, за Плевнелиев е без значение – важното е, че е бил „приет с отворени обятия в цял свят и отличен с най-висши държавни отличия на десетки държави“, при това им говорил без преводач на четири езика и, представете си, не закъснял за нито една среща.

Именно най-големите си гафове в речта си Плевнелиев се опита да превърне в невиждан досега успех, а външната си политика определи като „балансирана и принципна“. Ашколсун! Очевидно балансът включва Латинска Америка и Турция, но не включва Русия.

Освен непремерените си действия спрямо Русия, обитателят на „Дондуков“ 2 не пропусна да отбележи, меко казано, неадекватното си домакинство на тържествената вечеря ифтар, станала повод за тежък дипломатически и обществен скандал.

В раздел гафове спокойно може да бъде цитирана и днешната му реплика „отстъпих правото на новоизбрания президент да назначи служебно правителство“. Какъв по-голям гаф от това да не изпълниш конституционните си задължения и да се опиташ да ги прехвърлиш към човек без съответните правомощия?

„Борих се години наред с три парламента, докато накрая 43-то НС прие пакета закони в сектор „Сигурност“, по който постигнах консенсус на КСНС. По този начин съществуването и функционирането на ключови служби в системата за национална сигурност, се поставиха на принципна основа“, научаваме още от президентската реч. Чудесно, но истината е, че чрез въпросните промени всъщност изключителното му право за контрол върху службите беше иззето от Бащицата-премиер. И това, според Плевнелиев, е поредното негово лично постижение. Без коментар!

„Последователно отстоявах необходимостта за реализиране на поетия ангажимент към колективната сигурност на съюзниците за постепенно увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП. Постигнах национално съгласие за увеличаване на бюджета за отбрана“, гордо информира Плевнелиев, но не казва защо не е положил същите усилия за увеличаване на бюджета за образование или този за здравеопазване.

Не стига това, ами, гусин Президентът изрече очевидно несъстоятелни твърдения, нямащи нищо общо с реалността. Например, по думите му, той е въвел пряката демокрация в страната. А не е ли всъщност въведена пряката демокрация с приемането на българската Конституция и записаното в нея право на българските граждани да изразяват свободно мнение, да гласуват и т.н.? Плевнелиев не пропусна да си припише заслугите за въвеждането на дуалното обучение, макар че такова всъщност все още не е реално въведено в България. Но… това е дребнотемие, на което е по-добре да не обръщаме внимание.

За капак, именно защото „не работи по опорни точки“, Р.П. прецени за изключително уместно на изпроводяк да пусне и малко зловещи прогнози, а именно:

• Че има опасност да ни отнемат председателството на ЕС;
• Че има риск от непризнаване на изборните резултати;
• Че има риск от нова миграционна вълна (но дотук добре са се справили и заслугата, естествено, е пак негова);
• Че има риск от геополитически провал и смяна на курса на страната, която може да се превърне в „периферия на ЕС“.

Дали всъщност това не бяха опорните точки на опонентите на новия Президент?

„Искам повече политици да последват този пример“, размечта се днес Плевнелиев. Опазил ни Бог точно този пример някой да реши да последва! Бог е милостив (поне така се надявам) и с днешна дата ни избави от „явлението“ Плевнелиев. Сега ни остава да се молим светлия му пример никой никога да не реши да следва. Амин!

______________

* Кралят е мъртъв, да живее кралят! (Le roi est mort; vive le roi!) е формулировка, с която херолдът във Франция възвестявал за смъртта на краля и възкачването на престола на неговия наследник.