Гледайки снимката на девойката, ми направи впечатление деликатното почесване на врата, което фотосът е запечатал. Ето какво открих в интернет по темата: „Почесването по врата може да има различни значения, но най-често сочи някаква степен на недоверие. Но почесването по врата може да говори също и за измама – човекът може съзнателно да се опитва да отвлече вниманието от устата си, невярвайки сам на твърдението си: „Наистина не знам какво ти говоря.“ Сигурна бях, че не знае какво говори 🙂

Преди няколко години, когато в обществото протичаше активен спор около въвеждането на тоталната забрана за тютюнопушене, инициаторите на тази вселенска глупост достигнаха върховете на човешката низост и ни върнаха историческите спомени за времето на фашизма. Пушачите бяха обявени за враг №1 на човечеството и някак естествено се стигаше до извода, че едва ли не трябва да започнат публични екзекуции на тази сган долна, която трови животеца на жалките зеленчукоупотребяващи и така наивно очакващи, че ще живеят поне колкото костенурките.

За тяхна изненада, с въвеждането на тоталната забрана не успяха да унищожат пушачите, чиято численост изобщо не намаля, ако се съди по стабилното ниво на продажби на тютюневи изделия. Пак за тяхна изненада пушачите успяха да се адаптират към ситуацията, намериха своите местенца, където цигарите не са табу, а непушачите не са желани.

С течение на времето страстите поутихнаха, както вече казах, пушачите се адаптираха, а непушачите престанаха да бъдат толкова агресивни. Мислех си, че като общество сме надживели грозната реторика и идиотските аргументи като онзи за басейна, в който някакви хора пикаели в единия край, а онези от другия край не се чувствали спокойни от този факт.

Оказа се, обаче, че години след въвеждането на законодателното недоносче, наречено „тотална забрана за тютюнопушене“, още се намират неуравновесени индивиди. Очевидно, интензивното хрупане на марули и цитруси води до сериозно психическо натоварване, изразяващо се в неадекватно поведение, като това, което ще цитирам по-долу.

Повод за настоящия текст е една публикация в webcafe.bg, подписана от някоя си Антония Антонова. Впрочем, съмнявам се, че това е истинското име на автора, защото е нормално под толкова глупости да не се подпишеш с истинското си име. Въпросната Антония или прекалява с витамините, или страда от липса на секс, или и двете. Друго обяснение за публикацията й нямам. Толкова идиотия на едно място скоро не бях срещала.

И така, започвам с коментарите цитат по цитат:

[stextbox id=“grey“]„Човешкото същество е подчинено на своето его.“ [/stextbox]

Точно така, човешките същества имат его, безгръбначните нямат такова. А, доколкото виждам, госпожицата сама се определя като индивид без его, ерго – безгръбначна ще да е.

[stextbox id=“grey“]„Болният и тежко зависим пушач ще се вкопчва в своето достойнство пред околните, заливайки ги с пасивна агресия и дълбоко философски словоизлияния за избора като изконно човешко право.“ [/stextbox]

Само недостойни и силно зависими от собствената си комплексарщина фашизоиди могат да отричат правото на избор като изконно човешко право.

[stextbox id=“grey“]„за самия него животът е катранено сив перманентно“[/stextbox]

А какъв е на цвят животът на госпойцата, че от текста й не става ясно да е по-различен от катранено черен? Милата.

[stextbox id=“grey“]„Ето как се живее като пушач:…“[/stextbox]

А тя, бидейки непушач, откъде знае как се живее като пушач? Излиза, че има емпиричен опит, респективно – и тя смърди (примерно).

[stextbox id=“grey“]

Миришеш на гъз във всеки един момент

Чувстваш се като долно зависимо леке

[/stextbox]

С този богат речник определено има бъдеще госпойца Антонова. Да е жива и здрава! И феновете й да са живи и здрави – дълги години да се радват на таланта й, пък дано междувременно понаучи още някоя друга думичка, няма да й е излишно.

[stextbox id=“grey“]„Нямаш воля за 2 стотинки. „[/stextbox]

А защо е решила, че спирането на цигарите е въпрос на воля? При мен, например, е въпрос на нежелание – просто си ми харесва да го правя. Ако реша, че вече не ми харесва, ще намеря необходимата воля и със сигурност съм много по-волеви индивид от подобни безгръбначни като девойчицата.

[stextbox id=“grey“]„Немислимо е да отидеш на вечеря, без да излезеш 10 пъти навън, което осуетява всякаква пълноценна комуникация с когото и да било.“[/stextbox]

Проблем с пълноценната комуникация могат да имат само непушачите, като нея, които си стоят на масата в очакване комуникиращите пълноценно пред заведението пушачи да се върнат. Горката тя – напълно я разбирам 🙂

[stextbox id=“grey“]„Най-големият ти страх в тоя живот е, че ще се събудиш една сутрин и няма да имаш цигари.“[/stextbox]

А нейният най-голям страх вероятно е, че ще открият колко е плоскоумна.

[stextbox id=“grey“]„Говориш като дърта съдържателка на публичен дом“[/stextbox]

Абе, тази с какви хора общува? Да започне малко да си подбира обкръжението, че очевидно яко го е закършила. На мен пък днес в разговор по телефона един момък ми зададе въпрос госпожа или госпожица съм, че гласът ми звучал като да съм невръстна, а аз цели 45 лазарника съм ударила, при това пуша по почти две кутии дневно.

[stextbox id=“grey“]Ходиш и пушиш по улицата като отрепка[/stextbox]

Аз пак питам тая с какви хора общува.

[stextbox id=“grey“]„И в същия момент на пътя ти се изправя добър познат с фреш от ябълка в ръка. … Както е посочено в горната точка обаче, го наплюваш без да искаш и всичко излиза напълно извън контрол. „[/stextbox]

Не ми стана ясно защо онзи със сокът не плюе, а пушачът плюе. Някак по-логично е да е обратното 🙂

[stextbox id=“grey“]„единственото впечатление, което оставяш у околните, е обвързано с амплоато ти на дърта ламя, чиято глава изпуска гъст пушек на равни интервали“[/stextbox]

Не знам какво впечатление оставям аз у околните, но определено знам какво впечатление оставя авторката на текста – лошо възпитание, ниско ниво на грамотност и високо ниво на злоба.

[stextbox id=“grey“]„Нямаш пари за почивка сега, имаш една-две неплатени сметки, които винаги оставяш за другия месец, но даваш цифра пари за шибани цигари всеки ден.“[/stextbox]

Не помня да съм се лишавала от почивка, нито пък имам неплатени сметки, но и не мисля, че здравни талибани като момата имат каквито и да било основания да се вживяват в ролята на мой личен финансов консултант. Как ще си харча парите, изкарани с честен труд и със „смрадливия ми акъл“, си е изцяло мой проблем.

[stextbox id=“grey“]„Понякога мислиш за това какво ли щеше да правиш в момента, ако всички тези пари от последните 10 години бяха спестени. После преценяваш, че мисленето е вредно за здравето и палиш цигара.“[/stextbox]

Моме, повярвай, последното, което мисля, е за това какво бих спестила и за какво бих похарчила спестеното. Що се отнася до вредата от мисленето, ти си тотално доказателство за това си прозрение!

[stextbox id=“grey“]„Прокашляш се мощно и от силното разтрисане огънчето пада на новите ти панталони за 130 лева. Поредната грозна дупка. Приличате си.“[/stextbox]

Консумиращите само плодове дали не си причиняват някое и друго петно по дрехите понякога? А петната от плодове трудно „излизат“. Мен ако питате, по-добре дупка, отколкото леке 🙂

P.S.: Погледнах другите пасквилчета на въпросната Антония и съвсем ми се проясни що за диагноза прозира зад творчеството й. Ето само част от заглавията: Как да ходиш гол сред хора, без да е проблем, 7 признака, че ти е малък, 5 признака, че сте енергиен вампир и никой не ви понася, Когато бунт е да си пуснеш косми под мишниците, Чалгата, наречена „да бъдеш себе си“, Когато жена от социализма обслужва клиенти, Когато ти се псува, но имаш гърди, Колко е важно да бъдеш депресиран, Кариеристе, ти си роб, Основни принципи на даване на акъл в България.

Междувременно, знайни и незнайни фенове на Антония Антонова днес се втурнаха да бранят крехкия й имидж, опитвайки се да убедят и мен, и останалите читатели на този мой коментар, а и самите себе си, че словоблудството Антонино било всъщност самоирония. Брех, ти да видиш! Що си мисля, че самоиронията се постига чрез писане в първо лице, единствено число? Самата Антония, естествено маскирана зад чуждо име, не пропусна да обясни, че пишела във второ лице, което вероятно трябваше да е изключително убедителен аргумент за самоиронията й, защото, видите ли, тя самата била пушачка. Ако наистина е пушачка, явно има проблеми с раздвоението на личността, защото говори за себе си като за „те“. Ако пък наистина се е опитала да постигне ефекта на самоиронията, определено не й се е получило. Не е зле да почете малко за разликата между ирония и самоирония, и чак след това да продължи с упражненията си по писане.

Днес приятелчетата на въпросната Антония ми лепнаха определението „трол“, защото имам ужасната наглост да пиша в собствения си блог и на собствената си стена във фейсбук. О, ужас! О, каква мерзост от моя страна! Та, въпросните лепители на етикети, обвинявайки мен в тролене, подходиха по възможно най-тролския начин и започнаха да ми заливат фейсбук профила с всевъзможни мили послания и епитети – от културен към все по-културен. Ако се бяха задоволили с гаври срещу мен, можеше и да си замълча, но те се втурнаха да обиждат и приятелите ми – хора, напълно непознати за тях, без да познават техните качества, достойнства, личностни и професионални постижения. В резултат да това списъкът с блокирани индивиди нарасна главоломно. С подобни дребни душици с ограничен речник и начин на мислене, които излизат от дупките си, само когато трябва да отбраняват мизерната си общност, но нямат никакви аргументи в своя защита, нямам какво да споделям.

На който не му харесва начина ми на мислене, си е негов проблем – не го каня нито в блога си, нито на стената си във фейсбук. Това е моето лично пространство и в него имам право да допускам единствено хора, с които мога да водя нормален, цивилизован разговор, а споровете са подкрепени с аргументация.

В този ред на мисли, от сега предупреждавам, че всеки тролски коментар под тази статия тутакси ще бъде изтрит, а авторът му – блокиран.