Социалната политика – повече “политика” и по-малко “социална”

Сравнително новият социален министър стартира министерската си активност с новината, че планира за спре детските добавки за работещите родители.

Тези министерски идеи са, меко казано, странни най-малкото по две причини.


Първо, не е ясно какво точно ще спре госпожа министърът, след като и сега в масовия случай работещите родители не получават детски.

Тази екстра се полага само на заетите с доход до една минимална заплата и на безработните. И в двата случая говорим за хора с ниска квалификация, които по обективни и субективни причини нямат нагласата на образоват поколението си.

Аз, например, нито лев не съм получила за дъщеря си, защото все съм влизала в графа “богати”. Респективно – държавата по никакъв начин не е направила жест към мен, за това, че съм отгледала, възпитала и изучила един член на обществото, който надали един ден ще лежи на социалните му системи, по простата причина, че е получил необходимото възпитание и образование.

По пътя на логиката излиза, че държавата се отблагодарява на тези, които отглеждат бъдещи потребители на социални помощи. И изобщо не се вълнува за децата, които биват отглеждани, възпитавани и обучавани по правилата на играта.

В един момент държавата се удря по челото и си казва: “Чакай, бе, че аз твърде много им давам на тези ужасни работещи! Я, да взема да им спра екстрите!”

Интересно ми е защо същата тази държава не се плесне по същото това чело и да се замисли защо и при какви условия финансира нежеланието на определени части от населението да се издържа чрез труда си, а го прави чрез възпроизвеждането си.

За да стане още по-видимо колко е сбъркана управленската логика, ще споделя какво научих преди време от моя близка, която по произход е рускиня, но е омъжена в България. Та, въпросната близка ми разказа, че племенницата й, която живее в Москва, има две висши образования и владее 6 езика, е на път да роди осмото си дете. Изумях! Естествено, започнах да разпитвам що за чудо и що за избор е това. Оказа се, че крушка си има опашка и раждаемостта си има стимули.

Схемата е приблизително следната: Ако решиш да ангажираш децата си с “извънкласни” дейности, т.е. всичко, което е над задължителния образователен минимум (вкл. изкуства, наука, спорт и т.н.), държавата ти плаща по-големи “детски”. В края на всяка учебна година децата се явяват на съответните изпити по усвоявания допълнително предмет и, ако ги издържат, детските добавки се запазват и дори растат (според успеха на детето), а ако изпитът е положен неуспешно, детските спират.

Племенницата на моята позната, например, обучава в домашни условия децата си на пиано, чужди езици и история на изкуството, тъй като самата тя има необходимите компетенции да го прави. Отделно плаща на частни учители за други занимания. А получаваните за децата надбавки й формират доход, над средния за страната. Така жената се е превърнала практически в професионална майка, която работи основно за възпитанието и обучението на децата си.

Казано накратко, политиката в Москва (бел. ред.: доколкото разбрах, това не е общонационална политика, а е програма на московската управа) е да се насърчава не толкова количеството, колкото качеството. Да, и количеството се насърчава, но не какво да е количество, а качествено! Не количество, което ще лежи на социалните фондове един ден, а ще генерира брутен национален продукт.

Това е само един пример за ефективен механизъм, насочен към решаване на демографски проблеми. Със сигурност има още много подобни примери по света. Но не и у нас!

У нас всъщност изобщо не може да се говори за демографска политика. Последната се изразява основно в констатации, статистики и загрижени политически физиономии за резултатите от тези статистики.

Така стигам и до втората причина, поради която идеите на госпожа министъра изглеждат твърде неадекватни.

Второ, щеше да има смисъл говоренето за детските добавки, ако те бяха част от цялостна национална политика с демографска насоченост, каквато у нас, уви, липсва!

Говоренето и/или действията, свързани с детските надбавки, по никакъв начин не могат да допринесат за преодоляването на демографските проблеми на страната ни, докато именно те са единствената прилагана у нас демографска мярка. Всъщност, ако се върна към описаната по-горе логика, детските добавки са по-скоро антидемографска мярка, отколкото обратното. Те по-скоро вредят на демографския баланс, отколкото да го подобряват. И ще е така, докато въпросните добавки не станат част от поредица мерки, които действително да насърчават раждаемостта, но не просто “раждаемостта”, а КАЧЕСТВЕНАТА раждаемост!

А че нямаме демографска политика е факт, който може да бъде лесно доказан дори само с два примера:

  1. През последните 6 години в Народното събрание не е внесен нито един законопроект, свързан с решаване на демографските проблеми. (вж. Анализ на законодателната дейност: “Налице е силно разминаване между обществения и политическия дневен ред. Докато обществото извежда на преден план проблемите, свързани с демографията, здравеопазването, образованието, правосъдието и обществения ред, то законодателната активност в тези сфери е относително най-слаба, за сметка на законотворчество в областта на бизнес процесите и регулациите, а твърде често и в сферата на откровено лобистките промени”)
  2. Т. нар. демографска стратегия на страната е всичко друго, но не и стратегия. Защото не може да се нарече “стратегия” нещо, в което се твърди, че намаляването на населението е неизбежен процес, затова основната роля на управляващите е да убеждават населението, че трябва да се научи да гледа положително на това явление. И не може да е демографска стратегия документ, чиято първа стратегическа цел е до 2030 г. тоталният коефициент на плодовитост да намалее от 1,57 на 1,5 (Повече по темата вече съм писала ТУК)

Иначе, под път и над път политиците у нас твърдят, че демографията за тях е първостепенен проблем – с него лягат, и с него стават. Е, и?

Какво конкретно и ефективно предприеха през последните поне две десетилетия същите тези политици в сферата на образованието, здравеопазването, подпомагането и насърчаването на родителството и т.н., и т.н.?

Въпросът ми е реторичен, а отговорът всички го знаем. Дори и те!


P.S.: В интерес на обективността съм длъжна да спомена, че МТСП официално отрече каквито и да било намерения за спиране на детските надбавки за работещите родители, но това не променя факта, че въпросните надбавки са скрито социално подпомагане, а не елемент на демографската политика. А че е така, индиректно потвърждава министерството в съобщението си:

“Напомняме ви, че от 1 юли границата за достъп до семейни помощи за деца ще се увеличи от 350 лв. на 400 лв.” 

За протокола, минималната заплата в момента е 420 лв., а от 01.01.2017 г. се очаква да стане 460 лв.!

В уравнението се пита кои са тези “работещи”, които получават детски?!

Вашият коментар

Translate »