Двойните медийни стандарти нямат край…

Пореден пример за двоен стандарт по отношение прилагането на медийното законодателство:

Трима души са в тежко състояние след консумация на отровни гъби, купени от „Кауфланд”

Това научаваме от една от националните ефирни телевизии. В случая изобщо няма значение дали е тази или друга телевизия, още повече сигурна съм, че и в останалите телевизии е имало подобни репортажи за този случай, представени по същия начин. Не коментирам конкретната телевизия, а принципно идиотското поведение на електронните медии, провокирано от принципно некадърното ни медийно законодателство, позволяващо да бъде тълкувано и прилагано “според зависи”.

Значи, ако новината е негативна, независимо дали обвиненията са доказани, няма никакъв проблем да бъде споменато името на фирмата. Ако обаче новината е позитивна и е напълно доказана, това според телевизията е “реклама” и може да бъде излъчена само като платен репортаж.

Питам се дали, ако “Кауфланд” бяха спасили живота на дете, например, телевизията щеше да излъчи репортаж и да спомене името на компанията. Едва ли. Всъщност, повече от убедена съм, че нямаше да го направят или в най-добрия случай щяха да замъглят фирменото лого и под името на мениджъра щяха да изпишат “Иван Иванов – управител на търговска верига“.

Защото у нас е важно фирмите да са лоши и създаващи единствено проблеми. Най-голямата заплаха за българските граждани са фирмите – очевидно това е “генералната линия на партията”. Недай Боже, редовият гражданин да разбере, че има достатъчно на брой сериозни компании със сериозно и отговорно отношение и към работниците си, и към контрагентите си, и към потребителите. Неее, това е в раздел “реклама”, а лошото е в раздел “информационен поток”. При това не какъв да е поток, а направо си е водеща новина. Акцент. Ексклузивно. И задължително се представя с театрално загрижени физиономии на водещите и с репортажи на задъхани от шок и ужас репортерки.

Не адвокатствам на “Кауфланд”, но след като обвиненията срещу тях са недоказани, т.нар. новина практически представлява антиреклама, а антирекламата е забранена от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В този ред на мисли, остава неясно защо телевизиите проявяват такава смелост да споменават корпоративни имена в случаи като днешния, и са толкова стриктно прилагащи ЗРТ, когато новините са добри.

Естественото им оправдание би било, че го правят в полза на информираността на гражданите, превантивно и пр.

Да, ама, не!

Ако това беше истина, нямаше да ставаме свидетели на новини от типа “Гръмна бомба в един столичен МОЛ” (без уточнение кой точно) и хората, чиито близки в този час на деня са в някой столичен МОЛ, да изпадат в паника. Нямаше да има “журналистически разследвания” за съдържанието на млякото, доказващи, че само в една от изследваните марки има млечно-кисела бактерия, а всичко останало е нишесте и други подобни, но не и мляко, без естествено да се споменава коя е въпросната фирма, произвеждаща истинско мляко. Защото, видите ли, това било реклама. Ами, защо го правите това “разследване”? Каква е информационната му стойност за уважаемия зрител? Или просто го информирате, че е принципно прецакан, защото всички са маскари и го лъжат. Е, има един, дето не го лъже, но кой е този честен производител… тайна, майна.

В интерес на справедливостта трябва да кажа, че през м. май 2012 г. Съветът за електронни медии излезе с изрично Указание относно споменаването на търговски и фирмени наименования в радио- и телевизионния ефир, където се казва:

Споменаването на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услугикоето има само информационна цел, не съдържа характеристиките на скрито търговско съобщение и при условие, че неспоменаването може да въведе потребителите в заблуда, не противоречи на разпоредбата на закона и е допустима практика.

Не се чудете защо телевизиите се правят, че не знаят за това указание на СЕМ. Отговорът не е труден – защото е много по-изгодно да цедят фирмите за платени репортажи и защото следват логиката “Ако започнем да им пускаме новините безплатно, кой ще ни плаща за платени репортажи?“.

Парица е царица! Това е истината.

И всякакви “аргументи” за спазването на буквата на закона, закрила правата на потребителите и пр., са нищо повече от откровени оправдания за смукане на едни пари от едни рекламодатели.

Крайно време е да се сложи край на този откровен рекет. А пътят за това е промяна в ЗРТ.

Вашият коментар

Translate »