Моите три въпроса за неговите три въпроса

Нелепостите Плевнелиеви нямат край! Този е решил да се държи като идиота на републиката до последния си ден на „Дондуков“ 2.

Днес сезирал Конституционния съд за три от въпросите за референдум, инициирани от „Шоуто на Слави“. Чудя се няма ли си правни съветници, които да му обяснят какво може и какво не може да прави обикновеното Народно събрание, за да не дрънка глупости като тази:

Според сега действащата Конституция промени в нея или нов основен закон могат да бъдат приемани от Велико Народно събрание (ВНС). Не бива да се допуска заобикаляне на този текст от Конституцията чрез възможността всяко едно народно събрание, с обикновено мнозинство, да приема решения за допитване на народа по въпроси, които се отнасят към формата на държавно устройство и управление.

Ето какво пише в Конституцията, която Плевнелиев се опитва да тълкува, очевидно без да я е чел:

Чл. 153. Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание.

Чл. 155. (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти (бел.ред.: не половината, както твърди РП) от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

А ето и списъка с правомощията на ВНС, по които обикновеното НС не може да се произнася:

Чл. 158. Великото Народно събрание:

1. приема нова Конституция;

2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;

3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;

4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 (бел.ред.: относно върховенството на международните договори пред вътрешното законодателство) и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията (бел.ред.: относно основните права на гражданите);

5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията (бел.ред.: относно реда за приемане на нова Конституция и промяна на действащата).

По повод трите въпроса на Плевнелиев към КС и аз имам точно три въпроса към самия него:

Въпрос първи: Не беше ли точно той инициатор на референдума за дистанционното електронно гласуване?

Той беше! А защо сега го праща на КС? Най-вероятно защото фамилията му започва с П, като… (сещате се). Значи миналата година този въпрос не беше потенциално противоконституционен, а днес е такъв?!

Въпрос втори: Дали броят на народните представители е определящ за формата на държавно управление, респективно – дали промяната на този брой е равносилен на промяна на формата на управление?

Според Конституцията, формата на държавно управление е „парламентарна република„, не „република с парламент от 240 депутати„. Следователно, промяната на броя на народните представители не води до промяна на формата на държавно управление. От това пък следва, че Плевнелиев или е сериозно подведен, заблуден и по тази причина говори глупости, или умишлено манипулира обществото с изявленията си. И в единия, и в другия случай изводът е, че този човек съвсем правилно се отказа да се кандидатира за втори мандат, защото вероятно си е дал сметка, че не става за тази работа.

Също толкова невярно и/или манипулативно е и прозиращото твърдение, че формата на държавно управление зависи от това как се избират ръководителите на институциите (МВР, Прокуратура и т.н.) или че обикновеното НС няма правомощия да решава подобни въпроси.

Според чл. 8 от Конституцията, „държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна„, а ето как е уреден въпросът с назначенията в съдебната власт:

Чл. 129. (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

(4) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г., обявена за противоконституционна от Конституционния съд – бр.78 от 2006 г.) В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.

(5) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2003 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.

Чл. 130. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове.

(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет – от органите на съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет се избират при условията на чл. 130а, ал. 3 и 4 и по ред, определен със закон.

(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.

Видно от горния цитат, механизмите за избор на ръководители на съдебната власт са били променяни през 2003, 2006 и 2015 г. от обикновеното Народно събрание, т.е. повече от очевидно е, че това е в неговите правомощия. Оттук следва моят…

Трети въпрос: Как стана така, че през 2015 г. гусин Президентът не е видял нищо противоконституционно в промените на тези конституционни текстове, а днес е на противното мнение и депешата му вече лети към Конституционния съд?

Равносметката от моите въпроси показва, че по два от трите си въпроса Плевнелиев е можел да сезира КС още миналата година, но не го е направил.

Защо ли?


P.S.: Личната ми позиция относно въпросите за референдума е против намаляването броя на народните представители, против дистанционното гласуване и против прекия избор на ръководители в системата на МВР и Прокуратурата.

Това обаче не означава, че одобрявам политическите еквилибристики (не само на Плевнелиев, но и на останалите му събратя в политиката), чиято единствена цел е да се възпрепятства провеждането на допитване до народа.

Какво мислим по поставените въпроси и как ще отговорим на тях – това е наша работа, а тяхна е да ни ги зададат!

Дамите и господата очевидно са пропуснали да прочетат записаното в чл.1 на Конституцията

Чл.1 (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

Ако някой в тази държава нарушава Конституцията, това са именно Плевнелиев & co.

Translate »