Един въпрос ме мъчи не от вчера, но още повече… от днес.

КОЙ?

Дано от Протестна мрежа не ми заведат дело за плагиатство, но все пак… КОЙ?

Кой е виновен за случващото се в Раднево?

И, ако онова „Кой?“ (от 2013 г.) имаше почти персонализиран отговор, то отговорът на моето „Кой?“ включва:

1. Цялата политическа класа през последния четвърт век, която правеше и продължава да прави всичко възможно да осигурява комфорта на циганския етнос, за да го експлоатира като електорат, а няма нищо по ценно за политиците от неграмотни и доволни от незаслужените благини гласоподаватели;
2. Богатите ромски фамилии, които държат в почти робско подчинение останалите си събратя и трупа милиони на техен гръб,
3. Десетките фондации-грантоусвоители, които уж работят за т. нар. ромско включване, но „включването“ важи само за банковите им сметки, а рамите стават все по-изключени, пардон – самоизключващи се!
4. Цялото ни прогнило и продънено общество, което години наред си затваря сетивата за случващото се с очакването, че всичко ще се оправи ей, така… от само себе си… А, дано, ама, надали!

Към „Кой?“ бих добавила още въпроси.

„Защо?“ и „Дали?“!

Защо радневци възстанаха? И дали ще са последните? Впрочем, не са първите – да си спомним Катуница!

Дали този бунт е етнически? Дали българите са расисти? Или са толерантни към другостта?

Най-тъпото в цялата ситуация е, че всички имаме отговор на тези въпроси. Но все пак си ги задаваме. И не просто си ги задаваме, а гледаме на случващото се като на нещо напълно закономерно. Защото го очаквахме…

Истината е, че българите са не просто толерантни, а са сигурно най-толерантният народ на този свят.

Българите, освен че са толерантни, са и изключително търпеливи. Всяко търпение, обаче, има лимит. Повече от очевидно е, че лимитът на търпение на редовия българин е на изчерпване.

Бунтът в Раднево (а и този в Катуница) не е провокиран от етническа нетърпимост, а от непримиримост към безнаказаността. Ако въпросният етнос отговаряше пред закона за незаконните си действия така, както носят отговорност всички „по-бели“ българи, до нетърпимост нямаше да се стигне и за „етнически“ проблем нямаше да се говори.

Да не забравяме, че в България има много други етноси, които обаче не се ползват с привилегията да живеят, както им е удобно, без да се съобразяват с обществените норми и със законите. Чули ли сте някой да мрази арменците, например? Има ли антиеврейски настроения? Има ли изявена омраза към турското малцинство (говоря за редовите турци, а не за политическите им лидери)?

Не, българинът не мрази различните! Българинът мрази да го правят на по-глупав, отколкото е.

Защото „глупавият“ българин строи къщите и плаща сметките за тока и водата на циганина, плаща му здравните и пенсионните осигуровки, плаща му социалните помощи, плаща образованието на децата му (което те пропускат да ползват!), плаща детските надбавки за непрестанно роящата му се челяд, плаща дори с живота и имуществото си (проверете криминалната хроника и ще се сетите за какво говоря).

„Глупавият“ българин е виновен, че „няма работа, бате, затова крадем“.

„Глупавият“ българин е виновен, че ромчетата не ходят на училище, защото е по-далавера да просят или да крадат.

„Глупавият“ българин е принуден да се съобразява как се отнася към братята роми и много да внимава да не засегне ранимите им души, та не дай Боже, да се почувстват по някакъв начин засегнати или дискриминирани.

„Глупавият“ българин няма право дори да употребява думата „циганин“, защото това не е „политически коректно“ и може да му донесе някоя призовка за съдебно дело, заведено от Българския хелзингски комитет.

„Глупавият“ българин, в крайна сметка, е поставен в условията на обратна дискриминация. Защото дискриминираният всъщност е той! Защото в България е най-изгодно да си циганин – имаш право да не си плащаш сметките, да обиждаш, да крадеш, да убиваш, да хленчиш, да получаваш помощи и разбиране… Изобщо – имаш права!

Питам аз къде са правата на българите в България!

Тъжен факт е, че от всичко това страдат не само българите. Страдат най-вече честните и работливи цигани. А те никак не са малко. Но и те попадат под общия знаменател. И те трудно си намират работа, защото разюзданите им събратя са им създали лош имидж.

Сещам се за един виц и се изкушавам да го разкажа.

Мишката се оплакала на хамстера: „Защо така бе, брат? Уж сме еднакви, а за теб се грижат, галят те, хранят те, играчки ти купуват, а мен ме преследват, залагат ми капани, отрова…?“

Хамстерът отговорил: „Смени си PR-а!“

Всичко щеше да е прекрасно, ако в случая ставаше въпрос сал за единия PR. Драмата е, че вече и PR не помага. Защото толкова лайняно (без извинение!) е станало положението, че лично аз не виждам работещ начин да се оправи. Всъщност, единственият начин, който ми хрумва, е институциите да започнат да си вършат работата и да престанат с доброманското си отношение спрямо хора, които не се държат като част от нашето общество.

Притеснението ми, обаче е, че по стара политическа традиция властта ще направи всичко възможно, за да „докаже“, че протестът в Раднево е незаконен и че лидерите му са криминално проявени. Това е най-добре отработената управленска тактика, която ни прилагат при всеки подобен случай. Дано съм лош пророк, но… наблюдавайте внимателно как ще приключи сагата в Раднево!