Лошият Динко, добрите самаряни и функциониращата държава

В средата на февруари един мъж – Динко от Ямбол, стана интересен за медиите с инициативата си за залавяне на бежанци.

Миналата седмица Нова ТВ излъчи в предаването си “Ничия земя” документални кадри за акциите на доброволчески отряди край границата. Показаното от Нова ясно демонстрира най-малко три неща:

  1. Край границата ни има проблем.
  2. Представителите на държавната власт или нямат сили, или нямат желание да се справят с този проблем.
  3. Все още в морално съсипаната ни държава се намират хора, млади хора, които притежават чувство за дълг и са готови да рискуват живота си, за да подпомогнат институциите в очевидната им неспособност да действат адекватно по отношение на бежанците.

Доброволците, показани от Нова ТВ, със сигурност не бяха мускулести алитерати, а средноинтелигентни хора, с професии, със семейства и, най-важното – с гражданска съвест и силно изразено родолюбиво чувство, което не се среща често по нашите географски ширини. Да, момчетата бяха добре сложени физически, но това все пак е задължително условие за хора, тръгнали на опасна мисия в гората, а и наличието на мускулна маса (особено когато тази маса не е за сметка на мозъчните гънки) не се преследва от закона.

От кадрите на Нова ТВ се видя ясно, че:

  1. Момчетата поддържат комуникация с гранична полиция – и преди, и по време на акцията, т.е. не се държат като нелегални трапери,
  2. Наясно са с потенциалните маршрути на нелегалните имигранти (Възниква въпрос защо на мястото на доброволците не са граничарите – те не разполагат ли със съответната информация?!);
  3. Проявяват очевидно хуманно отношение към заловената група имигранти (нещо, което едва ли ще им се случи, ако те се озоват в ролята на нелегално преминаващи афганистанската граница, например);
  4. Поведението на т.нар. органи на реда е повече от неадекватно – пристигат с час закъснение, въпреки точните указания за местонахождението, екипът граничари е цифром и словом от ДВАМА души (срещу 26 имигранти, сред които само две жени и две деца, очевидно за камуфлаж!) и първата им работа е да съберат личните карти на доброволците и на екипа на Нова, но и през ум не им минава да проверят документите (ако изобщо имат такива) на нелегално преминалите българската граница, още по-малко им хрумва да ги обискират за потенциално опасен багаж.

Разказвам подробно всичко това, най-вече за да стане ясно защо властта тежко се напрегна, скочи като ужилена и побърза да се заеме с арести и назидателни проповеди на тема “България е правова държава”.

Ако България беше наистина правова държава, властите в тази държава щяха да спазват законите, а законите им вменяват да си вършат работата. Основната им работа пък е да гарантират сигурността на българските граждани и, в частност – на националните граници.

Ако България беше правова държава, властите щяха със същата тази скорост да реагират срещу всяко беззаконие, а беззакония у нас дал Господ. Питам се защо, след като сме правова държава, няма нито един осъден за корупция, за търговия с политическо влияние, за злоупотреба с власт, за незаконно забогатяване и т.н., и т.н. А и такива дал Господ. Пък и всички ги знаем. Поименно. Знаят ги и властите, но… някак не проявяват същата тази бързина на реакция, каквато демонстрираха спрямо доброволците край  границата.

Ако България беше правова държава, нямаше убийци и крупни мошеници да получават условни или оправдателни присъди и спокойно да си се разхождат на свобода, присмивайки се на своите жертви.

Ако България беше правова държава, нямаше човек с неясен произход на имуществото си и с няколко неприключили съдебни дела да председателства парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

В крайна сметка, ако България беше правова държава, сега изобщо нямаше да пиша този текст, тъй като нямаше да има доброволни отряди, нямаше да има телевизионни материали по темата и нямаше изобщо да водим подобен обществен разговор.

Но общественият разговор все пак се провежда…

Впечатляващо е развитието на този “разговор”.

Действие първо: Премиерът публично благодари на момчетата от филма на Нова ТВ.

Действие второ: Псевдохуманистите от Българския хелзингски комитет (БХК) скочиха срещу премиерските благодарности и сезираха Прокуратурата за това негово действие.

Действие трето: Премиерът премина в обяснителен режим – че благодарил принципно, но нямало да подкрепя безпринципни и незаконни действия, защото… “България е правова държава”.

Действие четвърто: В публичното пространство се появява брутален видеоклип за незаконен арест на бежанци с т.нар. свински опашки. Следва вълна от назидателни коментари, вкл. задействат се “независими” коментатори и дори чуждестранни медии.

Действие пето: Прокуратурата се задейства. Бързо. Много бързо. Необичайно бързо и най-вече ефективно – премина директно към арести.

Истината е, че властта приложи стария PR-подход при кризисни ситуации да извади напред подходящо за комуникационните й цели лице – лице, което да олицетворява злото, срещу което въпросната власт се бори с всички средства на правовата държава. Лицето, естествено, се оказа с криминално минало. Какъв по-подходящ факт от този, за да бъде доказана тезата, че “България е правова държава, а действията на доброволците са противозаконни”?!

Задавате ли си въпроса защо цялата комуникационна кампания на властите по темата е съсредоточена около въпросното лице с криминално минало? Ами, не си го задавайте повече този въпрос, защото отговорът е пред очите ви. А отговорът е, че това е възможно най-удобното лице. Останалите, обаче, онези от филма на Нова ТВ, например, са неудобни. Затова тях не ни ги показват. За тях можем само да се досещаме, че съществуват.

За властта е важно да ни убеди в уравнението
“доброволец” = “Динко и Перата” = “престъпник”.

Втората тематична линия на управленския кризисен PR се гради върху нечовешките усилия, които институциите полагат за защита на родните граници, безсънните нощи, ежеминутната ангажираност, абсолютната подготвеност за реакция при криза и т.н., и т.н. Тази втора тематична линия е още по-комично изиграна от първата, защото ни се наложи да чуем, че МВР мисли за всички и всичко (почти като “Тефал”) и в процеса на това мислене измислили… инструкция за живеещите в пограничните райони как да действат при среща с бежанци. Евалла! Ашколсун! Аферим! На това му се вика стратегия и тактика по бъчваровски.

Вече се чувствам истински спокойна и защитена. Предполагам така се чувстват всички българи – спокойни и защитени. Дали?

За изпълнение на двете кризисно-комуникационни линии, освен представителите на властта, са впрегнати и бойните отряди на умните и интелигентните правозащитници, които не спират да бълват анатема след анатема – първо за дръзналите да бранят доброволно националните граници и второ за дръзналите да застанат на тяхна страна. Първите, естествено, са престъпници, мутри, “хора с анцузи”, а вторите са заблудени псевдопатриоти, които не знаят на кой свят се намират и кого защитават. С две думи – объркани хора.

Съществен елемент на кризисната комуникация е терминологичният запас, който влезе в употреба – “хайки”, “трапери”, “ловци на глави”, “бандити”, “гангстери”, сравнения с Ку-клукс-клан и със зараждането на фашистката идеология и преследването на евреи през ХХ век.

И всичко това с единствената цел Динко и сподвижниците му да бъдат заклеймени като “лошите”, а на техния фон с целия си блясък да изпъкнат добрите самаряни (БХК и другите грантоусвоители) и стабилно функциониращата държава, която работи като швейцарски часовник.

Швейцарски, швейцарски, ама… на Балканите…

А “комитетът” български, ама… хелзингски все пак 🙂

А Динко бандит, ама… родолюбец.

Пък ние, заблудените му поддръжници – заблудени, заблудени, ама… поддръжници все пак 🙂


P.S. А всъщност действията на доброволците се оказват напълно законни, ако съдим от Тълкувателно решение № 12 от 1973 г. на Върховния съд, което (забележете!) НЕ Е отменено, т.е. има сила на закон. Та, във въпросното съдебно тълкувание пише:

Законът допуска неизбежна отбрана срещу всяко пряко и непосредствено нападение не само спрямо личността или законните права на гражданите, но и срещу държавните и обществените интереси. При посегателство по отношение на един от тези обекти всеки гражданин е морално задължен и има законно право да се намеси и отблъсне или помогне да бъде отблъснато нападението.

Неизбежната отбрана е упражняване правото на защита, при което нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел за защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право за отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени органи.

Деянията, извършени в състояние на крайна необходимост за спасяване на държавни или обществени интереси, както и на свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените, е общественополезно.

Ефективното провеждане борбата с престъпността налага не само да се отблъсне нападението, но и да се задържи престъпникът, който върши или е извършил престъпление, за да бъде своевременно предаден на държавните органи. Затова действията на държавните и обществените органи и гражданите по задържане на престъпник не са престъпления, щом са в рамките на необходимите предели.

Не са престъпления действията на гражданите, държавните и обществените органи, които са необходими, за да се задържи престъпник, който върши или е извършил престъпление.

Правото на гражданите да се намесват и отблъснат нападението трябва още по-широко да се използува, защото има изключително важно възпитателно и предупредително значение и съдействува за ограничаване на пасивността, безразличието и равнодушието на околните, които виждат, че се върши престъпление, но не се намесват. А това насърчава нарушителите на обществения ред, утвърждава в тях съзнанието, че свободно и спокойно могат да нарушават законите, правата и свободата на човешката личност.

Що се отнася до длъжностните лица и обществените органи, натоварени за борба с правонарушенията, те не само морално, но и служебно са задължени да отблъснат нападението и бездействието им е нарушение на службата и може да бъде престъпление. … Ако длъжностните лица не действуват достатъчно активно или въобще бездействуват, могат да отговарят за длъжностно престъпление.

2 коментара за “Лошият Динко, добрите самаряни и функциониращата държава

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »