Не че медийните и фейсбукарски драми около ловните страсти на Стоичков са най-важната тема, която си струва да бъде коментирана, но определено си струва да бъде коментиран фактът, че сме специалисти по това да правим от вола теле и да плюем с неистов ентусиазъм върху националните си символи. Защото Стоичков е такъв, дори някой да не иска да го признае.

Факт е, че въпреки милионите левове, които се дават за национална реклама, не благодарение на нея чужденците знаят нещо за България. Знаят, че има такава държава, благодарение на личности като Стоичков. Затова, с всичките условности и независимо от човешките им недостатъци (защото и те са човеци), трябва да ги даряваме с уважението, което заслужават.

Но не, ние сме особена порода народ. Ние предпочитаме да се ровим в мръсното бельо, в нечистотиите, а ако не намерим такива, измисляме си ги. Важното е да има в какво да се вторачим и това нещо задължително не трябва да е добро, а да е лошо. Българинът обича лошото, не доброто! Лошото е нашата национална хранителна среда.

Тази наша национална лошотия ни яде главата винаги и за всичко. Докато братята македонци (уж сме от един геном, но май започвам да се съмнявам в това) се чудят какви нови национални герои да си измислят или присвоят, ние правим всичко възможно, за да омаскарим хората, които представляват нацията ни.

Аз на мястото на Стоичков сега бих поискала македонско гражданство, за да нажуля носа на всички онези нещастници с уж будни граждански съвести, на онези зелени човечета, които толкова са се вживели в ролята на спасители на планетата, че са забравили на коя планета живеят. Аз на мястото на Стоичков бих казала „абе, що не ви ЕМ“. Всъщност, той го каза, този път културно и без „що не ви…“, макар че със сигурност му е идвало точно „що не ви…“ да каже и щеше да е прав.

Отишъл човекът на сафари, платил си като поп (защото сафарито не е за всеки джоб), отстрелял съвсем законно африкански животни, направил си снимка и… това се оказа абсолютен аргумент да бъде обявен за унищожител на изчезващи видове – един вид изверг, нечовек, който трябва да бъде заклеймен.

Подобен начин на мислене могат да имат само комплексари с дребни душици, които са толкова неспособни да бъдат полезни на себе си и околните, че се чудят как и върху кого да избият комплексите си. Зелените си комплекси и зеленясалите си мозъци!

Клеймете, зелени нещастници, клеймете! Сал това можете!

Абе, що не ви ЕМ?!