Горанов
На днешното си заседание правителството прие промени в Устройствения правилник на Министерството на финансите.
Дотук – нищо интересно. Да, ама не!
Промените предвиждат дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“ да се раздели на две нови дирекции – „Държавен дълг“ и „Регулация на финансовите пазари“.
От тази новина произтичат най-малко три извода.
ИЗВОД №1: Раздуването на държавната администрация никога няма да спре.
Разходите за държавно управление са скочили от 37,6% от БВП през 2013 г. на 42,2% от БВП през 2014 г. Централната власт е похарчила през 2013 г. 26,9% от БВП на страната, а през 2014 г. – 30,9%. След като бъдат публикувани данните за 2015 г. ще стане ясно дали процентите нарастват, но от сега можем да прогнозираме, че вероятно ще е така. В официалното съобщение на правителствения пресцентър се твърди, че „щатните бройки, необходими за двете дирекции, ще бъдат обезпечени в рамките на общата численост на персонала на Министерството на финансите“, но… Москва не вярва на сълзи, а ние не вярваме, че във въпросните нови дирекции ще бъдат назначени настоящи служители на министерството.
ИЗВОД №2: Държавният дълг става все по-ключов проблем, който трябва да бъде управляван от все по-голяма администрация.
И как няма да е проблем, след като само за година и половина, откакто ГЕРБ е на власт, външният дълг на страната ни нарасна с нови 12 млрд. лв., т.е. увеличи се със 150 процента!!! Последната доза от 4 млрд. лв. външни заеми беше изтеглена през тази седмица.
Финансовият министър Владислав Горанов завари 14 млрд. лв. държавен дълг, който представляваше 17,6% спрямо БВП на страната и по този показател България беше цитирана като един от отличниците в ЕС по съотношение на дълг към БВП. Към днешна дата държавните задължения са в размер на 27 млрд. лв., което е 31% спрямо БВП, а прогнозата е до края на годината задълженията да нараснат до над 28 млрд. лв., което ще е над 32% към БВП.
А помните ли какъв вой настана през лятото на 2013 г. срещу заема от 1 млрд. лв. на тогавашното правителство? Сега е тихо… прекалено тихо!
Още по-голяма е тишината, когато стигнем до въпроса за какво се харчат тези колосални суми. Защото нито здравеопазването е разбрало, че в държавната хазна са влезли едни милиарди, нито образованието, нито системата за обществена сигурност. Най-малко въпросните милиарди са усетени от обикновения гражданин, макар че точно той ще ги връща. Не Горанов, не ГЕРБ, а всеки българин и неговите деца и внуци!
ИЗВОД №3: Регулирането на финансовите пазари също се превръща в приоритет, а това от своя страна, евентуално означава, че има проблем с прословутата финансова стабилност.
За такъв проблем намекна и Европейската комисия в публикувания на 27 февруари т.г. Преглед на макроикономическите дисбаланси на България, където се казва, че: „Функционирането на финансовия сектор като цяло се стабилизира, но продължават да съществуват рискове… Неразумни бизнес практики из финансовия сектор, съчетани с неефективен надзор, създадоха подходяща среда за натрупването на дисбаланси. Банковата криза в страната през юни 2014 г. разкри съществуващи слабости, имащи евентуални последици за публичните финанси и макроикономическата стабилност“.
Според днешното официално съобщение на Правителствената информационна служба, „причина за обособяването на тази дирекция е установената към момента недостатъчната административна обезпеченост, която възпрепятства пълноценното изпълнение на политиката в областта на финансовите услуги и пазари и създава предпоставки за репутационен риск за България“.
Самият финансов министър Горанов признава за съществуването на такива проблеми в свой отговор на парламентарно питане на 22 февруари т.г.: „Министерството на финансите не разполага с конкретна надзорна информация относно качеството на активите във финансовия сектор и в тази връзка не може да има обективни и обосновани очаквания относно резултатите от провеждания в момента преглед, по отношение на който водещи институции са БНБ и КФН“.
ОБЩИЯТ ИЗВОД, който се налага от всичко това, е че положението на финансовия сектор никак не е розово и държавата е в готовност да го подкрепи финансово, а за целта ще й е нужен ресурс.
Осигуряването на ресурса може да дойде чрез два източника – заеми и данъци. Горанов отдавна е доказал, че владее и двата източника – знае как да тегли заеми, знае и как да вдига данъците или пък да въвежда нови такива. Не на последно място, финансовото гуру на кабинета „Борисов-2“ знае и как да национализира публични средства – да си спомним какво стана с резерва на НЗОК и какво се случи с т.нар. право на избор между осигуряване в частни пенсионни фондове и НОИ.