Избирането било право, а не гласуването, защото „гласуване“ не било равно на „избиране“ и, който не искал да избира, да пускал невалидни бюлетини.

Тази безумна логика ни пробутва Веселина Седларска в анализ със заглавие „Гласуването било право по Конститеция? Не, не е“.

Да й имам логиката на Седларска! За какъв праз ни е това задължително гласуване, като ще пускаме масово невалидни бюлетини?

И видите ли, който не споделя горната „логика“, със сигурност не е чел Конституцията и „пет пари не дава за демократичните ценности“, а аргументите му са „невежи и лицемерни, пресметливи и лукаво претендиращи за  гражданска чувствителност“.

Госпожо Седларска,

Вместо да правите лексикално-семантичен анализ на основния ни закон, вземете да го прочетете.

Ако авторите на Конституцията са искали да ни вменят задължение да избираме, щяха изрично да го запишат, както са го направили по отношение на образованието:

Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

Ето какво пише в Конституцията относно правото ни на избор:

Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

„Право“, госпожо Седларска, не „право и задължение“!

Гласуването, госпожо Седларска, е инструмент за избор, а изборът е ПРАВО и никой не може да ни задължава да упражняваме правата си. Да, това наше право може да се разглежда и като граждански дълг, но този дълг може да е единствено морален, не и юридически. 

Лично аз съм от хората, които не пропускат да гласуват и не е необходимо никой да ме кара насила да го правя. Участвам в изборите убедено и информирано. Не съм сигурна, обаче, че ако ме задължат да гласувам, ще продължа да отивам да урните все така убедено и информирано. Защото, уважаема Седларска, аз не просто „лукаво и пресметливо претендирам за гражданска чувствителност“, а притежавам тази чувствителност и искрено вярвам в необходимостта гражданските права и свободи да бъдат уважавани и гарантирани. И понеже поставяте под съмнение факта, че противниците на задължителното гласуване, сред които съм и аз, не са чели Конституцията, ще цитирам още един текст от нея:

Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

Когато говорите за задължения, госпожо Седларска, спомнете си, че първото ни задължение като граждани е това да спазваме собствената си Конституция! Това се отнася и за Вас, и за депутатите, които също са „граждани“ (поне според Конституцията). Та, като граждани със задължения по Конституцията, депутатите са длъжни „да зачитат правата и законните интереси на другите“, защото

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.

Връщането на избирателите пред урните не може и не трябва да става по принуда, а трябва да е резултат от връщането на вярата им в демократичните ценности и правила, които същите тези господа депутати почти три десетилетия газят по все по-безобразен начин.

Гласоподавателят е ГРАЖДАНИН, а не стадна единица, госпожо Седларска! Ако Вие сте съгласна да Ви третират като рунтава биологична единица, подлежаща на доене и стригане, моля не очаквайте от всички останали да са съгласни с подобно третиране.

За информация на Седларска и подобните на нея защитници на задължителното гласуване, такава практика има само в 12 държави в света, основно в Латинска Америка и Африка. В други 19 държави „на хартия“ има задължително гласуване, но на практика то не се прилага, основно поради неприложимост на санкциите.

Държави със задължително гласуване, което се прилага на практика:

1. Аржентина – не е задължително за гражданите над 70 г. и между 16 и 18 г.
2. Австралия
3. Бразилия – задължително за грамотни граждани между 18 и 70 г. Незадължително за бразилците на възраст 16-17 г. или над 70 г., или неграмотни граждани от всяка възраст
4. Кипър
5. Еквадор – незадължително за граждани на възраст 16-18, неграмотни хора, и тези на възраст над 65
6. Индийски щат Гуджарат
7. Лихтенщайн
8. Люксембург – Доброволно за лицата на възраст над 70.
9. Северна Корея
10. Науру
11. Перу – не е задължително за гражданите над 70 г.
12. Сингапур – задължителен за граждани над 21 години

Държави, които имат въведено задължително гласуване, но не го прилагат на практика: Белгия, Уругвай, Боливия, Коста Рика, Конго, Доминиканска република, Египет, Габон, Гърция, Гватемала, Хондурас, Ливан – задължително само за мъжете, Либия, Мексико, Панама, Парагвай, Тайланд, Турция.