Държавата ще ни прави електронна поща и ще ни я дава заедно с новите лични карти. Това е поредният хит в общественото пространство, който тези дни разбуни духовете. Телевизиите се напълниха с репортажи, в които баби репетират бъдещото си общуване с държавната администрация чрез електронната поща, с която ще се сдобият, ако си сменят личните карти. Не че имат намерение да ги сменят, особено след като са безсрочни, но… това е една друга тема. Важното е репортажи да се правят.
Честно казано, трудно ми е да преценя дали администрацията не си представи по правилен и разбираем начин идеите, или медиите не успяха да обяснят като хората за какво всъщност иде реч. Резултатът е, че социалните мрежи и форумите се напълниха с коментари „против“, а не „за“. Този път не мисля, че хората реагират негативно, защото упражняват обичайното си хейтърство, а защото определено не разбраха какъв е замисълът на това нововъведение.
Според публикувания за обществено обсъждане проект на Пътна карта за осъществяване на Стратегията за развитие на електронно управление в Република България за периода 2014 – 2020 г., за реализиране на дълго очакваното електронно правителство ще бъдат инвестирани общо 293 млн. лв., основната част от които ще дойдат по Оперативна програма „Добро управление“.
За развитие на пилотната система за електронна идентификация (вкл. за издаване на специализиран носител за електронната идентичност) са предвидени 23 800 000 лв., а отговорните за реализацията институции са МВР и МТИТС. Ето какво е записано в проекта на Пътна карта по този въпрос:
Системната електронна поща ще се създава „служебно“ за всеки потребител при генериране на електронна идентичност и ще служи за основен електронен канал „по подразбиране“ за информиране на потребителите за важни събития, както и за човешко-четим идентификатор. Подсистемата ще позволява и регистрация на допълнителни канали за комуникация за всеки потребител, но при изпращане на съобщение до системната електронна поща, то ще се смята за „получено“ от потребителя – за целта се налагат нормативни промени.
Потребителите ще могат да настройват сами правилата и условията, при които да се изпращат нотификации, а така също и да избират каналите за дистрибуция на нотификациите – служебно създадена електронна поща към системата за е-Идентификация, външни електронни адреси, чрез SMS-и към мобилни номера и др.
Казано с думи прости, в новите лични карти ще има електронен чип, в който ще е вграден индивидуален (персонален) е-mail, чрез който ще си общуваме с държавната администрация. По този начин администрацията ще идентифицира с кого си общува и няма да е необходимо да ползваме други начини за идентификация, вкл. няма да ни е необходим електронен подпис.
Логично възниква въпросът защо вместо електронни пощи не ни раздадат електронни подписи. Проблемът е, че електронните подписи съдържат лични данни (ЕГН), които според Регламент (ЕС) 910/2014 г. администрацията няма право да изисква при предоставянето на публични услуги. Т.е., ако родната администрация реши да си общува с нас чрез е-подпис, това ще е в нарушение на посочения европейски регламент. Истината е, че към настоящия момент подобен род общуване съществува за част от административните услуги, но рано или късно то ще трябва да бъде прекратено, за да не си докараме някоя евросанкция.
По-големият въпрос е защо това нововъведение не беше направено още при последната подмяна на личните документи през 2010 г. и защо, въпреки похарчените до момента милиони левове за изграждане на е-правителство, отделните административни структури бяха оставени да си въвеждат самостоятелно е-услуги, без взаимна обвързаност и без наличието на единна система за електронна идентификация. Всяка администрация, която предлага е-услуги, е въвела собствена система за е-идентификация, която най-често е свързана с „офлайн“ действия, като например изискването потребителите да получат кода си за е-достъп на някое чиновническо гише. Разбира се, това действие може да се извърши в „чиновническо“ време до около 17 часа, което за всеки работещ гражданин означава да си вземе отпуск, за да осъществи бляна си за е-общуване с администрацията.
Меко казано, странен изглежда неочакваният демократизъм от страна на държавата да остави на гражданите доброволно да решат дали искат в личните им документи да е вграден е-чип (вкл. е-mail), тъй като тази доброволност в голяма степен обезсмисля цялото упражнение. Или ще се въвежда е-правителство, или отново ще се правят имитации като тази на отделните администрации, за които споменах по-горе.
Открит стои и въпросът с изграждането на специален завод за производство на лични карти, на стойност 600 млн. лв., за който МВР вече е обявило обществена поръчка. Редно беше, преди да пристъпва към подобна инвестиция, ведомството да беше представило икономически анализ за ефективност на инвестицията, за да докаже на обществото, че тя е необходима и чрез нея ще се пестят обществени средства, а не обратното. Своеобразният „бизнес план“ на МВР за въпросния завод липсва или поне не е оповестен, а за всеки средно грамотен човек е ясно, че инвестиция без план не се прави, освен ако целта не е изхарчване на едно определено количество пари.
Недостатъчно ясно е и как новите лични документи ще „бръкнат“ в джоба на българина. Засега от МВР уверяват, че цената на новите лични карти няма да е по-висока от тази на настоящите, но вече се появиха информации, че за пълноценното използване на всички възможности на въпросния чип ще е необходимо закупуването на отделно електронно устройство (четец), което струва между 100 и 300 лв. По този въпрос от МВР подозрително мълчат!
Не на последно място, за да се случи замисълът с новата електронна идентификация, парламентът трябва да приеме Закона за електронна идентификация, който засега е приет само на първо четене. Е, забавянето му е разбираемо, като се има предвид, че народните представители са адски заети с други къде-къде по-важни законотворчества, като например да променят вида на цигарените кутии 🙂
На фона на всичко казано дотук, остава единствено да следим с внимание кога и при какви условия най-сетне и ние ще станем граждани на XXI век и висенето пред гишета, придружено с плащане на безброй такси и таксички, ще остане само лош спомен от миналото.