Утре е 14 февруари и още от сега започва да ми се повдига само при мисълта на какво ще заприлича Фейсбук с всичките сърчица, котенца и прочее кичозни снимчици с още по-кичозни пожелания и изблици на любов.

На всички, които още от началото на месеца се подготвят за този „празник на любовта“, бих искала да припомня няколко неща:

1. И Православната църква чества Св. Валентин, но не на 14 февруари, а на 6 юли! На 14 февруари българската традиция повелява отбелязването на Св. Трифон, макар че вследствие прехода „стар-нов стил“ към днешна дата Православната църква чества на 1 февруари този светец.
2. Според Католическата енциклопедия (1908 г.), има поне трима светци, наречени Валентин. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари. Всички те са мъченици: римски свещеник, претърпял мъченичество през втората половина на III век; епископът на Интерамна (днешния гр. Терни) –  също мъченик от втората половина на III век; мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго. Връзката между Свети Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ, и се счита чисто и просто за легенда. Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване за 14 февруари от папа Геласий I около 494 г. През 1969 г., като част от по-голям опит да намали броя на празниците с чисто легендарен произход, църквата премахнала празника на Свети Валентин от официалния си календар.
3. Вероятно традицията денят на св. Валентин да се отбелязва като Празник на влюбените се дължи и на съвпадането на деня на католическия светец с древните езически празненства, свързани с началото на любовния период при птиците. На 14 февруари е бил празникът на бог Пан и римската богиня на брака, любовта и жените Юнона. Наричали го още “птича сватба”. Девойките оставяли любовните си послания на специално място, а юношите започвали да ухажват момичето, чието писмо са изтеглили.
4. Т. нар. празник на влюбените е нищо повече от активно мероприятие на търговците на кинкалерия и кичозни джунджурии, изработвани от непотребни отпадъчни материали.

Поднесох тази фактология не за друго, а за да подготвя почвата за основния си въпрос към тези, които кресливо отбелязват т. нар. празник на влюбените: Вие православни, католици или езичници сте?

Няма такова нещо като „Изберете си какво ще празнувате – Св. Трифон или Св. Валентин, а може и двамата!“ – това е повече от абсурдно, нелогично и дори еретично.

На всички, които тутакси ще побързат да ме нападат и убеждават, че един празник повече никому няма да навреди, ще кажа, че в крайна сметка празниците не са просто повод за поредното напиване или похарчване на някой лев за глупости. Празниците са част от националната идентичност, а в по-далечен аспект – и част от националната сигурност. Защото националната сигурност е пряко свързана със самоопределянето на хората, обитаващи една територия. Ако тези хора не са наясно с това какви са и кои са, трудно можем да говорим за национална идентичност, за единство на нацията и за всичко свързано с тези понятия.

Празнично-обредната система на една държава има ролята преди всичко да запазва народностното самосъзнание. В този ред на мисли, питам се какво е самосъзнанието на тези, които се прехласват по валентинките, а отбелязването на Св. Трифон приемат като „празник на алкохолиците“ (примерно). И го приемат като такъв, защото не им е минало през ума да проверят що за празник изобщо е това. А според хилядолетната традиция, това е празник виното, плодородието, мъжката сила и разбуждането на природата. Че защо им е да проверяват и да знаят каква е българската традиция, като е много по-престижно да подражават на западната такава?!

Ако идеята е да отбелязваме всяка измислена на запад простотия, ОК, но аз лично не виждам нищо „идейно“ в това – виждам само изкуствено подражателство, чуждопоклонничество и липса на всякакво национално самоуважение. А човек, който няма чувство за национална принадлежност, трудно бих определила като достоен и изобщо като стойностен. За мен такива хора са нищо повече от безгръбначни и безхарактерни комплексари.

Е, всеки е свободен да бъде безгръбначен комплексар и подражател. Само моля не ми навирайте в носа комплексарщината си – задръжте си я за себе си. Така че, ограничете поне публикуването на сърчица, котенца и любовни глезотии – не сме длъжни да ставаме свидетели на липсата ви на самоуважение.