Имах някаква едва мъждукаща искрица надежда, че новата серия идиотизми в държавата Абсурдистан най-сетне ще отвори замъглените сетива на изпадналия в странна летаргия народ. Добрата новина за мен е, че все още се намират будни и непримирими хора. Лошата обаче е, че по стара нашенска традиция, винаги се намират и дребни мрънкащи душици, на които все някой друг им е виновен, а ако този другият е и по-успял от тях, тутакси бива етикетиран като престъпник, олигарх или Бог знае какво.
Повод за настоящите ми разсъждения стана един коментар под публикуваните от БСК статистически данни за нивото на престъпност у нас и ефективността на българските правоохранителни органи. За да не преразказвам, публикувам без никаква редакторска намеса въпросния коментар:
КОГАТО БИЗНЕСА НЕ Е ЗАМЕСЕН В ПОЛИТИКАТА,НЕ СЛУГУВА С ПАРИЧНО ОБЕЩЕТЕНИЕ КЪМ ПОЛИТИЦИТЕ,НЕ СКРИВА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ СИ ДОХОДИ,НЕ ПРИСВОЯВА СРЕДСТВА ПО НЕЗАКОНЕН ПЪТ,ИЗКАРА БИЗНЕСА НА СВЕТЛО ЩЕ ПОВЯРВАМ НА ДАННИТЕ.ЗАЩО КРИТИКУВАТ ОЛИГАРСИТЕ В ПОЛИТИКАТА,КАТО ТЕ САМИТЕ В СВОИТЕ СРЕДИ СА КОРУМПИРАНИ.КОЛКО РАБОТНИ МЕСТА ОТКРИХА,КОЛКО РЕДОВНО ИЗПЛАЩАТ ЗАПЛАТИ,КОЛКО ИНВЕСТИЦИИ ВЛАГАТ В БИЗНЕСА СИ?С КАКВА ПРИВИЛЕГИЯ СЕ ПОЛЗВАТ ПРЕД ИНСТИТУЦИИТЕ,АКО МИ ОТГОВОРЯТ ЩЕ ГИ ПРИЗНАЯ КАТО КОРЕКТНИ ГРАЖДАНИ.В ПОЛИТИКАТА БИЗНЕСА ВЛАГА ПОВЕЧЕ ПАРИ,ЗА ДА ИМАТ ВЛИЯНИЕ.ОТПРАВЯНЕ НА УЛТИМАТУМИ И АЗ МОГА ДА ПОСТАВЯМ,КЪДЕ Е РЕШЕНИЕТО.
Откровено казано, омръзна ми да попадам на плоско и тесногръдо критикарство, направено заради самото критикарство и при нулев опит за напрягане на мозъчните гънки!
У нас, ако имаш някой друг лев отгоре, пък ако и имаш мнение, си или олигарх, или ченге и, със сигурност, изпълняваш нечия поръчка. Че, как така ще имаш мнение, ако нямаш поръчка? И как така ще имаш собствен бизнес, ако нямаш висши покровители?
Изобщо, в България да имаш малко повече акъл (защото и бизнес без акъл трудно се получава, а и винаги личи, когато първото условие липсва) е почти равно на обществено престъпление. В същото време, не е престъпление да не изпълняваш конституционното си задължение да се образоваш поне до осми клас. Не е престъпление, дори се възприема като въпрос на чест, да лежиш по цял ден вкъщи и да чакаш социални помощи, защото „на онзи за някакви си там Х лева няма да му работя!„. Че, нали „престъпниците“ от данъците си ще ми платят социалните помощи, защото „така е справедливо“!
Ще кажете „Тя е пристрастна“ и ще сте прави. Пристрастна съм най-малкото по две причини. Първо, защото естествено имам много общо с критикуваната по-горе информация. Второ, защото след 15-годишна ангажираност с проблемите на бизнеса няма как да не възприемам обвинения като горното в известна степен почти лично, макар че самата аз също съм обикновен работник на трудов договор, а не мастит бизнесмен, олигарх и пр. Именно тази ми ангажираност, обаче, ми дава основания да твърдя, че имам доста по-обективна представа за състоянието на бизнеса у нас от хора като цитирания по-горе „коментатор“.
Преди всичко, не е коректно целият бизнес да се поставя под общ знаменател, защото в България много повече са онези, които са коректни – и към държавата, и към работниците си, но показването на добрите примери е тема-табу за медиите, защото се брои за реклама, а рекламата струва пари, които не всеки може да си позволи. По тази причина, единствено лошите примери се пробутват в публичното пространство (не че антирекламата не е забранена по закон, но това е една друга тема), което пък създава цялостно негативно отношение към всеки, който си е заложил личното спокойствие и това на близките си, за да рискува и да създава продукт, да създава работни места и да изхранва определен брой семейства.
Та, стигнахме и до работните места, които лошият бизнес не създавал, защото видите ли бил зает да плаща на политиците за личния си кеф. Е, няма как бизнесът да открива работни места, докато е принуден да се бори с корумпирани чиновници, безумна бумащина и регламенти, все по-избуяваща престъпност, все по-некачествена работна ръка и все по-влошаваща се конюнктура на вътрешния и на международния пазар.
Според коментатора по-горе, на данните на „олигарси“, „престъпници“, „крадци“ и т.н. не трябва да се вярва. Всеки е в правото си да преценява на какво и на кого да вярва. Очевидно, въпросният коментатор предпочита да вярва на белите и ефирни като ангели политици. Със сигурност, техните „данни“ са по за вярване, след като водят до извода, че всичко що е „бизнес“, е черно, крадливо, изедническо и непочтено. Та, нали точно тези „данни“ и „истини“ иска да чуе уважаемият електорат?! Същият този електорат, който като прясно подстригано стадо се явява през определен период (все по-къс напоследък) пред урните, за да упражни „свободната“ си воля и да избере за пореден мандат този, дето го е подстригал.
Уважаеми коментиращ,
Напомнянето на публично достъпни факти и данни е единственият начин ИСТИНАТА да бъде посочвана, а чрез нея да стават видими НЕИСТИНИТЕ, с които политиците опъват малкото налични мозъчни гънки на все по-намаляващите обитатели на тези географски ширини.
Без да посочим и осъзнаем истината, няма как да поставим диагнозата, а без диагноза лечението е невъзможно!
Така че, не търсете причините за заболяването само и единствено в бизнеса! Бизнесът е точно толкова потърпевш (ако не и повече!) от управленската недостатъчност и арогантност, колкото и всеки гражданин на тази държава. И не забравяйте, че гражданите избират политиците, следователно – те носят основната отговорност за това при какви условия сме принудени да живеем и при какви условия да се прави бизнес.
Въпреки всичко, разбирам първичния човешки порив (особено българския такъв) да прехвърля отговорността на някой друг (в случая на лошите олигарси) за неспособността си да реализира собствените си мечти и разбирания. Така е някак по-лесно и човек спи по-спокойно – нали някой друг е отговорен…
„Най-същественото е невидимо за очите!“ Тази велика мъдрост на Малкия принц е изумително актуална днес у нас. Защо днес у нас хорските очи продължават да бъдат слепи за същественото. А същественото е, че предпочитаме да се делим на бедни и богати, пролетариат и олигарси, и т.н., и т.н. … И, докато ние се делим, оставяме други да решават съдбите ни. Решават без нас! Защото ние сме заети да се делим и… да се мразим!
* Заглавието е цитат от стихотворението „Борба“ на Христо Ботев