Тази вечер една новина ме връхлетя неочаквано и ми отнесе всички емоции. Един от най-уникалните хора, които някога съм познавала и на които дължа ужасно много, се пресели в по-добрия и чист свят.
Напусна ни Светла Бешовишка – дългогодишен акомпаньор на хор „Бодра смяна“, а след кончината на Лиляна Бочева – диригент на хора.
Със Светла са свързани едни от най-хубавите ми спомени от детството и юношеството. Не малка част от изграждането ми като човек, като характер е именно нейна заслуга.
Макар да стоеше някак в сянката на Лиляна Бочева, Светла не беше „човек в сянка“ – тя беше наистина светла, тя раздаваше светлина и ни караше да се усмихваме. Безкомпромисен перфекционист, невероятно скромен, честен и достоен човек, раздаващ се докрай във всеки един миг – това беше Светла и с този пример на поведение ни даряваше. А това е истински важно! Защото… колко такива примери имат днешните деца?
Чувствам се богопомазана, че имах привилегията да познавам Светла и да се уча от нея. Заедно с това, се чувствам смазана от факта, че с тази прекрасна жена си отива цяло поколение невероятни таланти и Човеци, дали толкова много и получили толкова малко.
Боли ме, защото хора като Светла и Лиляна Бочева не получиха полагащото им се уважение и обществено признание, защото духовно болното ни общество не се интересува от хора като тях, защото мутрите и мутресите са ВИП-ове и тяхното битие е в центъра на внимание.
А центърът трябва да е друг! В центъра трябва да са истинските личности, истинските примери за Човеци и творци, истинските съзидатели. Съзидатели не само в контекста на изкуството, което правеха, но по-важното е, че създаваха хора, създаваха граждани за това недостойно общество. Те даваха смисъл на думата „педагог“ – дума, която отдавна у нас е изпразнена от съдържание, но всички бодросменци знаят какво всъщност означава това понятие.
За онези, които не са имали късмета да срещнат хора като Светла и Лиляна, ще кажа, че в моето съзнание „педагог“ е човек, който не се страхува да предаде знание, защото ще му откраднат занаята, не пести силите си да извлече възможно най-доброто от своя възпитаник, не губи самообладание и не изпада в излишно умиление, когато възпитаникът показва слабост, не се ограничава до обичайните служебни задължения, а отдава цялото си време, целия си живот, за да дава нови и нови знания, да разширява мирогледи. Педагогът е човек, който може да те разбере, но може и да те респектира, да те амбицира да бъдеш все по-добър и по-добър, и да не се задоволяваш с настоящия успех, защото трябва да гониш следващия.
Не исках написаното да звучи като морален трактат, но когато говоря за Светла, не мога да избягам от мислите за това, което всички бодросменци сме получили от нея.
Сигурна съм, че в небето има още една ярко грееща звезда, която не всички ще виждаме, но много от нас ще продължават да обичат и да усещат топлината й.
Обичам те, Светле! Почивай в мир!
60-годишнина на Светла Бешовишка