Родното образование под знака на “дискурси, самопроблематизиране и овсекидняване”

Родното образование не спира да ме изумява.

Случайно попаднах на списъка с общообразователните курсове, предлагани в Нов български университет които (Забележете!) носят по 3 кредита на първокурсниците. Част от тях направо ме втрещиха – и като наименование, и като описание, и като съдържание, и като очаквани резултати.

Не малка част от списъка съдържа курсове, които се отнасят до базови познания в определени научни сфери, а те би следвало да са обект на преподаване в средното образование (Основни философски понятия, Екология за всеки, Основен курс по етика, Завладяването на Америка и др.). Чудесен пример в това отношение е курсът “Как да четем и разбираме литературно произведение” (на всичкото отгоре, заглавието е изписано без въпросителен знак, какъвто със сигурност е необходим). Целта на въпросния курс е да развие у студентите “умения за работа с текст“, а в края на курса “да знаят основните компоненти на литературното произведение, неговата структура и жанрови характеристики; основни тенденции в развитието на съвременната българска литература“. Въпросът е защо чак на студентската скамейка младите хора трябва тепърва да придобиват подобни умения? И как изобщо са стигнали до студентската скамейка, ако не са ги притежавали?

В допълнение, “сред иновационните черти на курса е тази, че в последните две занятия се акцентира върху слабо проучените явления на криминалната литература у нас, както и на българските опити в областта на фантастиката и фентъзито“. Нерде Ямбол, нерде Станбул! Нерде развиване на умения за четене, нерде фентъзи-постижения… Голяма иновация, голямо нещо!

Планираното ограмотяване ще бъде постигнато чрез теми, като “Що е текст? Що е литература?“, “Особености на поетическия текст. Лирически сюжет, лирически герой, ритмична организация, рима, “бял стих”, фигури и тропи” и “По-обемни форми. Епос. Роман“. Черешката на тортата е лекцията “Четене и разбиране на стихотворенията “Майце си” на Ботев, “Сфинкс” и “Любов към природата” на Ани Илков“.

Ани Илков и Христо Ботев – неочаквано добра комбинация!

Ако изберат курса “История и социология на сексуалността”, студентите ще се докоснат до “критическо проблематизиране на методите и техниките, използвани при налагането на „модерната репресия върху секса”. Тук се реконструират ключовите представки за възникването на „периферни сексуалности”, чрез социалния процес на „вкореняването на перверзиите”. Ще бъде изградена една генеалогия на тази „икономия на дискурсите върху секса”, за да се разплете снопа от отношения, който конструира специфичния за нашата съвременност режим „власт-знание-удоволствие”.

На финала курсистите “ще знаят повратните точки, кризи и подеми в „модерната история” на сексуалността; условията за възможност за конституиране на различните дискурси върху нея; генеалогията и организацията на съвременните институция, които трябва да регулират нейните практики. Ще придобият знание за особеностите на социологическата методология, теория и подход при изследване на „периферните сексуалности”. Студентите ще могат да изградят задоволителна компетентност за особеностите на съвременните (научни) дискурси върху сексуалните практики“.

Не знам за Вас, но ако аз бях студент, с писъци щях да избягам от този “сексуално-социологически дискурс”.

Та, като заговорих за дискурс, да не пропусна да спомена и Всекидневният свят – курс, който “проследява начина, по който проблемният комплекс “всекидневие” постепенно става ключово важен за късномодерното хуманитарно знание и по-специално за социологията. Анализира се преди всичко самопроблематизирането на всекидневието в контекста на т. нар. “разбираща социология”. Перспективата, от която се провежда интерпретацията: социално-научно мислене и всекидневен живот са само аналитично разчленими величини и само ако държим сметка за постоянното съотнасяне/напрежение между тях можем да получим адекватна представа за състоянието на всеки от двата термина. Сърцевината на курса не е теоретичната дисекция на понятието всекидневие. Той се интересува преди всичко от дискурсите за всекидневието в социологията, от социологическото “говорене” за всекидневие”. Мислите ли, че горките първокурсници биха разбрали нещо от това “дискурсно” описание? Впрочем, не съм убедена, че и авторът на въпросното описание знае какво иска да каже.

Горките обучаеми ще трябва да се въоръжат с нужното търпение, за да изслушат 30 часа лекции, сред които са тези за “Овсекидневяване на харизмата”, Самопроблематизирането на всекидневния живот и реакциите на „разбиращата социология“, “Отношението между теоретични конструкти и всекидневни типизации”, “Интерсубективността и генералният тезис за реципрочност на перспективите”, “Всекидневният разговор и неговата молекулярна сглобка” и прочее идиотии.

В резултат от всички тези дискурси и самопроблематизирания, нещастниците, имали неблагоразумието да запишат въпросното обучение, “ще бъдат в състояние да се ориентират в комплексната ситуация на подвижни граници между научна и всекидневна реалност; ще бъдат запознати с нееднозначното отношение между научен метод и социален предмет, между теория и емпирия“.

Жива да не бях! То, бива-бива практически ефект, ама, чак толкоз не бива! Плача!

Един мой преподавател по риторика навремето ни учеше, че използването на прекалено голямо количество чуждици и терминология е опит да се прикрие интелектуална и лексикална немощ. Напълно споделям този извод!

В списъка с общообразователни курсове откривам и не малко “екзотика”, като “Култура и география на виното“, “Храна и култура“, “Приказното в устната народна традиция“, “Викингите, океанът и светът“, “Езикът на танца“, “Човешко тяло и спорт“, които освен за запълване на преподавателски хорариуми и известно обогатяване на общата култура на студентите, едва ли носят друга практическа полза. И, като стана дума за практическа полза, няма как да пропусна Мистерии, гадания, магии в древния свят – курс, след който студентите “ще познават спецификата в различните мистерии, оракули, гадания, шаманизма, магиите” и “ще различават отделните религиозни форми и практики“. No comment…

“Фейсбук” през средните векове” е друго заглавие, което привлече вниманието ми. Според описанието на курса,  убеждението на съвременните хора, че социалните мрежи са ново изобретение и феномен, е напълно погрешно, защото всъщност “Средновековието е свят, в който хората събирали, обработвали и разпределяли информацията сред своите приятели – тяхната социална мрежа“. Успешно завършилите курса студенти “ще познават основните особенности (бел.ред.: обърнете внимание как е изписана думата) на предаваната през средните векове информацията и ще добият една интегрална представа за много от начините за нейното предаване“. Освен това, курсистите “ще могат да овладеят и боравят с основни исторически понятия, да формират мнения, анализират и осмислят основни исторически факти и процеси, да разпознават “средновековното наследство” в модерното общество“. Всички тези ключови знания и умения ще бъдат постигнати след 30-часови лекции за “Светската и духовна власт v.s. “Средновековния фейсбук“, “Фейсбук приятели“ на стена от брезови кори – “социалната мрежа” на Новгород Велики”, “Слухът и неговата употреба през средните векове”, “Средновековното наследство в съвременните социални мрежи” и т.н.

Фамозно! Истински развълнувана съм!

Истината е, че голямото ми вълнение е провокирано най-вече от факта, че примери като изброените по-горе показват в какъв безумен ДИСКУРС (прекрасна дума 🙂 ) функционира родното образование. Горкото то тотално се е самовглъбило и се е откъснало от реалността, обслужвайки основно егото (и хонорарите) на купища хабилитирани лица.

От друга страна, самото съществуване на курсове за елементарно ограмотяване показва нефелността на средното образование, чийто “продукт” все по-трудно успява да сътвори просто изречение без граматически грешки, пардон – “гре6ки” – това май е съвременната правописна норма 🙂

Дискурси, самопроблематизиране и овсекидняване – тези три думи комай идеално описват ситуацията в родното образование. Проблемът е, че не е далеч денят, в който никой няма да може дори да ги прочете, камо ли да ги разбере…

Вашият коментар

Translate »