Цялата ни работа е такава – едни „компетентни“ хора се опитват да мислят и решават вместо нас, но обикновено не им стигат топки и оставят на нас решаването на проблемите, които самите те са забъркали.

Реалитата ни са абсолютно отражение на родната действителност. Тази вечер „Х-фактор“ за пореден път го доказа.

Сигурна съм, че и най-големите музикални инвалиди разбраха, че Александрина пее страхотно, но три тона по-ниско, защото е очевидно, че не чува плейбека. „Компетентното жури“ не чу, не видя, не разбра. „Компетентното жури“ се скара на Александрина, че си позволила да се извини след изпълнението си, защото не чувала нищо в слушалките.

Маги Халваджиян – ментор на Александрина и продуцент на шоуто, вместо да излиза с твърдения колко принципен и честен е, да беше анулирал това изпълнение и да беше наказал озвучителите за гафа, който сътвориха. Но Маги Халваджиян не направи това – той пръв се скара на Александрина. Останалите „компетентни“ патки в журито не останаха по-назад – и те не пропуснаха да отбележат колко зле се е представила Александрина и колко недопустимо било да се извинява. Криско пък демонстрира явна липса на топки, като остави публиката да решава, вместо „компетентното“ жури.

И тук идва моментът на приятната изненада за мен – публиката реши в полза на Александрина.

Сега се питате защо ви губя времето с тези обстоятелствени пояснения…

Ами, защото цялата ни работа е такава – едни „компетентни“ хора се опитват да мислят и решават вместо нас, но обикновено не им стигат топки и оставят на нас решаването на проблемите, които самите те са забъркали.

Не че това им носи някакви поуки, де… След като народът си го отнесе и нещата се поуталожат, отново онези „компетентните“ поемат нещата в свои ръце и забъркват поредния гювеч, който като вземе да прегаря и намирисва, пак ни го хвърлят на нас, публиката, да се оправяме с дояждането и ликвидирането на последиците. И така до следващия загорял гювеч…

Ама, да не си помислите, че и публиката си взима поуки… Нееее, и тя е точно толкова стриктна в спазването на цикличните закономерности, че няма равна на себе си.

Горе-долу така изглежда животът ни – „Х-фактор“, където „Х“ е публиката, а факторът е този, който същата тази публика избира… с мнозинство… Не за друго, а за да има кого да псува, преди да си го преизбере… с мнозинство!