Забързаното ежедневие ни прави небрежни към хората, които ценим… От ранни зори днес мисълта ми е заета с датата 24 ноември, а цял ден не намерих онези десет минути, в които да споделя чувствата, които тази дата предизвиква у мен.

На този ден, точно преди 80 години е роден моят баща – човекът, който винаги е бил и продължава да бъде най-големият авторитет за мен, човекът, когото в една или друга степен, съзнателно или не, съм копирала като поведение и разбирания, човекът, който ме е направил човек.

Трудно ми е да обясня какво се случва в душата ми днес – денят, в който трябваше да празнуваме рожден ден, а всъщност вече 20 години нямаме този шанс. Единственото, което ме успокоява през всичките тези 20 години, е мисълта, че той е в един по-хубав свят, и надеждата, че някога ще бъдем отново заедно. Трябва да сме заедно! Защото имам нужда от него. Защото никой и нищо не може да замени упората, която ми даваше, силата, спокойствието и сигурността, които усещах от присъствието му.

Татко продължава много да ми липсва! Липсват ми напътствията му, съветите му, усмивката му, гласът му, песните му, шегите му, енергията му… липсва ми всичко! И ще ми липсва, докато дишам!

Обичам те, татко!