От няколко години следя инициативата на Български хелзингски комитет (БХК) „Човек на годината“, покрай кандидатурите на колегата Александър Миланов. 3-4 поредни години водех активна кампания в негова подкрепа, но все не му достигаше малко, за да получи заветното признание.

Една от спецификите на въпросния конкурс е, че призьори обикновено са „цели творчески колективи“ като „Протестиращите на Орлов мост“, „Ранобудните студенти“, „Бежанците“, фондации, сдружения и пр. Винаги ми е било чудно защо едно юридическо лице или група физически лица биват обявявани за „Човек на годината“, но така и не успях да получа отговор на тази своя чуденка.

На хората, които ме познават и/или следят активностите ми, е известно крайно негативното ми отношение към БХК и, конкретно – към Красимир Кънев. Това отношение е породено преди всичко от родоотстъпническата дейност на тази персона и стоящата зад нея организация, опитът да бъдат представяни като мъченици хора, престъпили закона и обществените норми, а като капак – множеството осъдителни дела в Страсбург срещу държавата ни, разходите по които плаща всеки от нас в качеството си на данъкоплатец.

Тези дни аргументите ми срещу БХК се увеличиха с още един – номинацията на австралиеца Джон Полфриман и неговото Затворническо сдружение за реабилитация. Джон Полфрийман беше осъден на 20 години затвор заради убийството на студента Андрей Монов в София и в момента излежава присъдата си. Австралиецът е номиниран, защото „работата му, изразяваща се в усилени и последователни опити за въвеждане на реформа в съдебната система на България, води до цялостно подобряване на ситуацията със зачитането на правата и свободите на българските граждани„.

Ти да видиш, ти да видиш… Добре че е Полфрийман, за да се реформира правосъдната система в България. И добре, че е БХК, та тези негови правозащитни усилия да получат съответното признание.

Всъщност, за онези, които имат достатъчно впечатления от дейността на БХК, въпросната номинация не би следвало да е изненадваща. Тя е напълно закономерна, имайки предвид факта, че в практиката на БХК практически липсва каквато и да било справедлива кауза, а ако евентуално е имало единични случаи, те са били по-скоро изключение за потвърждение на правилото.

Ето няколко примера за правозащитните активности на БХК:

• През 2004 г. БХК защитава джихадиста Ахмед Муса Ахмед в Страсбург, чието мото е: „Поклон пред тези, които режат глави“.
• Защитници са и на братя Юзеирови, които издигаха паметници на турски освободители в България. След неуспешния опит да основат партия „Отоман“ в Шумен, братята Али и Юзеир Юзеирови получиха обвинения от Прокуратурата за проповядване на омраза на религиозна основа.
• Водят дела в защита на сепаратистите от ОМО Илинден;
• Съдят Столична община във Върховния административен съд, заради забраната за каруци по пътищата на София;
• И т.н., и т.н. … – все в името на човечеството, правдата и добруването…

Номинацията на Полфрийман е не просто гавра с близките на убитото от него момче. Това е поредната гавра на БХК с всички нас и, в частност – с останалите номинирани, които с делата си са се доказали като стойностни хора, достойни за уважение и признание.

Доколкото изобщо съм в позицията да давам съвети, бих призовала останалите участници в конкурса да оттеглят номинациите си и да бламират конкурса. „Човек на годината“ отдавна е компрометиран. Повече от очевидно е, че това е поредното активно мероприятие на соросоидите от БХК. А защо „соросоиди“? Само им вижте официално обявените спонсори, а кои са неофициалните – само можем да гадаем.

За мен остава загадка защо толкова години институциите в България наблюдават безучастно откровено престъпната дейност на БХК. Защо нито един прокурор не се ангажира да проучи задкулисните взаимоотношения на „правозащитниците“ около Кънев с чужди агентури, така ясно прозиращи зад цялостното им поведение? Защо държавата се прави, че не забелязва как тази организация целенасочено руши традициите, културата и ценностите на българина, че работи изцяло срещу българщината и прокарва чужди интереси? Защо?

В резултат на всичко казано дотук, стигам до идеята да инициирам нов конкурс – „Абсурд на годината“. Сред първите номинирани, естествено, е БХК, но съм сигурна, че списъкът с кандидатури може сериозно да набъбне – примери за абсурди бол. Така че, отворена съм за нови предложения. Съставът на журито ще уточня в движение или съвсем в духа на демократичните ценности, изповядвани от БХК, ще взема еднолично решение кой печели приза 🙂