Кога ще ни попитат какво искаме да ни питат?

Дата:

септември 1, 2015

Категория:

Много хубаво нещо са референдумите и може би точно по тази причина рядко ни ги предлагат 🙂

В същото време, започвам да мисля, че е по-добре, че не ни ги предлагат, защото от малкия опит, който имаме, е видно, че предложенията за нищо не стават, а по-страшното е, че не ни обясняват какви са плюсовете и минусите на съответното предложение за народен вот.

И за този референдум отново е мрак и мъгла.

Съществен проблем е, че на хората не се разяснява разликата между ЕЛЕКТРОННО и МАШИННО гласуване (първото е дистанционно, а второто е на място, в избирателната секция, но не чрез хартиени бюлетини, а чрез машина). Без да правят тази разлика, гласоподавателите лесно могат да бъдат заблудени, че електронното гласуване е единствената възможна крачка към техническия прогрес и пестенето на разходи за избори чрез печатане и броене на бюлетини. Всъщност, пестенето на разходи може да стане чрез машинно гласуване, което освен финансови ползи има още две много важни предимства: 1. Осъществява се при определен контрол в избирателни секции; 2. Елегантно се елиминира неграмотното население, без да се налага въвеждането на образователен ценз.

Похвално е, че вече има организирани граждани, подкрепящи електронното гласуване, които старателно са си подготвили аргументацията „ЗА“ този избор. Накратко аргументите им са следните: повишава се избирателната активност, улеснява се включването на българите зад граница, пестят се разходи, по-лесно, бързо и точно се отчитат резултатите, намаляват невалидните бюлетини, стъпка е към електронното правителство.

От друга страна, липсва адекватен отговор какви биха били минусите от едно подобно решение, а те никак не са за пренебрегване. Всъщност, основният минус е един и той се крие в опасността от фалшифициране на вота чрез масово „купуване“ на гласове. Заблуда е, че е-гласуването е панацея срещу изборните фалшификации и купуването на гласове, а всъщност е тъкмо обратното – именно чрез електронното гласуване купуването на гласове ще стане по-лесно от всякога. Няма да има никакъв проблем купувачите на гласове просто да съберат десетки или стотици лични карти, с които да гласуват от компютрите си, както те решат, без никой да може да упражни съответния контрол.

Аргументът, че е-гласуването ще улесни българите в чужбина, е несъстоятелен по три причини:

1. Ако толкова горят от желание да гласуват, българите в чужбина могат да го направят в съответните избирателни секции в посолствата и на други места, където се организират избори зад граница, т.е. липсата на е-гласуване не ограничава техните избирателни права, а въвеждането на машинно гласуване може да улесни и ускори обобщаването на данните от вота.

2. Българите в чужбина не могат да бъдат аргумент изобщо, тъй като по-важни са българите в България – ако ще улесняваме нечий живот, то редно е да е именно техният.

3. Стои открит въпросът доколко е морално обосновано хора, живеещи и плащащи данъци в друга държава, да определят управлението и съдбините на нашата държава. Лесно е да си патриот зад граница, но истинският патриотизъм се проявява тук, на място!

Очевидно, и за „ДА“-то, и за „НЕ“-то държавата разчита на организираното гражданско общество и на партиите/коалициите, на които раздава по 40 000 лв. за информационните им кампании. Само че едва ли многоуважаемите господа и дами политици ще отделят и лев от тези 40 000 лв. за подобно нещо (те, естествено, ще предпочетат да промоцират собствените си кандидати и идеи (ако изобщо имат такива), но не и да разясняват какво ще спечелим или изгубим, ако се въведе електронно гласуване). В същото време срокът, даден на гражданските комитети за събиране на изискуемите 2 500 подписа, за да получат субсидията от 40 000 лв., е твърде кратък и едва ли ще успеят максимален брой организации да се възползват от тази възможност. Т.е. преминаваме на принципа „най-бързият печели“ и няма никакви гаранции, че сред печелившите ще има достатъчно силни играчи и в двете посоки – и за „ДА“-то, и за „НЕ“-то.

Тук е мястото да отбележим, че за медийни пакети през 2014 г. (изборите за ЕП) бяха заделени 2 млн. лв., а за предстоящите на 25 октомври избори парите са два пъти по-малко – 1 млн. лв. В същото време, правителството отпусна750 000 лв. на ЦИК за информационна кампания, но (Забележете!) не за особеностите на електронното гласуване (за което ни питат и следва аргументирано и информирано да се произнесем), а за това как и къде да си поставяме чавките и хиксовете върху бюлетините. Ама, за въпросните чавки ни ограмотяват за мнайсти пореден път, при това за все повече пари.

Или ни смятат за ултрамалоумни, или наистина сме малоумни, щом търпим безобразието за всеки следващ избор да се дават все повече и повече народни пари за някакви си чавки и хиксове. За сравнение, за евроизборите през 2014 г. ограмотителната кампания за същите тези чавки струваше 350 000, а година по-късно цената вече е 750 000 – бая се е увеличил броят на неграмотните очевидно или пък някаква страховита инфлация е настанала. Ако ще борят неграмотността, да бяха дали тези средства за образование – така ефектът ще е доста по-голям.

Не на последно място, питам се докога ще ни задават от малоумен по-малоумен въпрос на референдум, а няма да ни питат за наистина важни въпроси, определящи живота ни и бъдещето на страната, като цяло. Може ли някой да даде разумен отговор защо трябваше да бъдат похарчени 14 млн. лв. за референдума за АЕЦ „Белене“, при положение че нито разясниха като хората за какво точно гласуваме, нито пък имаха намерение да се съобразят с народния вот? Референдумът за електронното гласуване е нищо повече от галене на президентско его, ритане на политически кокалчета и харчене на едни (много) пари. Отново нито ни обясняват за какво гласуваме, нито ще ни слушат какво мислим по въпроса, нито пък това ни е най-спешният въпрос за решаване.

Всъщност, няма ли някой да се сети да ни попита какво искаме да ни питат?