Трябва ли в ЕС да продължим да преминаваме към лятно часово време, както ще направим тази нощ, и какви са ползите и недостатъците от това?

Тези въпроси бяха дискутирани от депутати и експерти на 24 март в Европейския парламент.

В ЕС датата на преместване на часовниците е координирана на общо ниво. Председателят на правната комисия Павел Свобода (ЕНП, Чехия) заяви в края на дебата, че ще отправи въпрос към Европейската комисия дали планира промени в настоящите правила. Ето някои факти по темата.

При навлизането в лятно часово време часовниците се преместват напред с един час. Това прави следобедите с дневна светлина по-дълги през летните месеци.

От друга страна, експерти изтъкнаха по време на изслушването, че реализираните икономии на енергия са сравнително малки, а някои смятат, че смущаването на дневния режим може да предизвика здравословни проблеми.

Каква е практиката в ЕС?

За баща на идеята за лятното часово време често се посочва Бенджамин Франклин, но се смята, че за пръв път то е въведено в Германия и Австро-Унгария преди век, за да се спестява гориво през Първата световна война. По-късно и други страни ги последват. Повечето членки на Европейските общности приемат лятното часово време през 70-те години на ХХ век.

Различните дати, на които всяка страна премествала часовниците, създавали проблеми, особено в транспортния сектор, и затова между 1980 и 1984 г. са приети поредица директиви, които определят, че лятното часово време започва в последната неделя на март и завършва в последната неделя на октомври. Настоящите правила в ЕС се базират на директива от 2001 г.

Гражданите периодично се обръщат към Европейския парламент с коментари по лятното часово време. Много от тях призовават парламента да отмени разпоредбите за лятното часово време, тъй като те не виждат предимства от прилагането на тази мярка.

Законодателството на ЕС: Решението за стандартното време е от компетентността на държавите-членки!

Лятното часово време в ЕС се регулира чрез Директива 2000/84 / ЕО . През 2007 г. Европейската комисия публикува доклад за въздействието на директивата, като предоставя хронология на европейското законодателство и неговото отражение върху различни сектори на дейност. В доклада на Комисията се посочват данни за проучвания в отделни държави-членки относно въздействието на мярката върху икономиката, енергийното потребление и здравето на населението. В доклада е налице висока доза субективизъм от страна на авторите му, които чрез всички данни се стремят да потвърдят ефективността и ползата от смяната на времето, а аргументите и проучванията против мярката получават пренебрежително отношение. Чиновническият подход лъха от всеки абзац на доклада, чиято цел очевидно е да се докаже, че не се налага премахване на тази вредна практика.

Петиции

Договореностите за лятното часово време са обект на дебати и вече има внесени няколко петиции в Европейския парламент. Относно Петиция 1477/2012 , Европейската комисия обяснява в отговора си, че “ Прилагането на лятно часово време през цялата година наистина не би било вече хармонизиран режим на „лятно часово време“. То би премахнало лятното часово време и би наложила на държавите членки да променят стандартното си време т.е. да придвижат стрелките на часовника с един час напред. Решението относно стандартното часово време обаче попада в сферата на компетентност на държавите членки, а не в тази на ЕС.“

В друга петиция по този въпрос (Петиция 0859/2013) се иска да се разшири текущият период на лятното часово време, за да се приведе в съответствие с разпоредбите за лятното часово време в САЩ и Канада.

Парламентарни питания

Договореностите за лятното часово време често са предмет на питания на евродепутати до Европейската комисия.

Един евродепутат попита на 18.12.2013 г. дали Комисията ще подкрепи всички предложения за разширяване на British Summer Time в рамките на Европейския съюз, за да го приведе в съответствие с датите, които в момента се изпълняват в САЩ, т. е. от първия уикенд на март до първата събота и неделя на месец ноември. Питането получи отрицателен отговор от ЕК.

Друг евродепутат попита на 14.11.2013 г. дали Комисията планира да извърши оценка на въздействието на въвеждането на лятното часово време и дали тя  отчитат последиците за здравето на хората в ЕС. На 18.02.2014 г. Комисията отговори, че е убедена в ползите от прилагането на директивата и не планира нейната ревизия.

В България

У нас местим стрелките от 1 април 1979 г. През 1997 г. е прието Постановление на МС № 94/13.03.1997, с което е възприет настоящият регламент за местене на стрелките всеки последен уикенд на октомври и на март, съгласно евродирективата, цитирана по-горе.

Видно от цитираните по-горе документи на Европейската комисия, страната ни има суверенното право да премахне въртенето на стрелките два пъти годишно – достатъчно е  правителството да отмени ПМС 94/1997 г. 

Продължаването на тази доказано вредна практика (въпреки чиновническите твърдения на ЕК за обратното) е единствено въпрос на историческа инерция, подценяване на проблема и нерешителност от страна на правителството да действа самостоятелно, без поклони пред еврочиновниците.

Статистически анализ, извършен в България от Енергийния системен оператор и отчитащ консумацията на електроенергия за последните три години, показа икономии в следствие от неизползването на изкуствено осветление, оценени на 20,5 GWh годишно, или около 0,01 % от общата консумация на страната за 2005 г. На глава от населението това количество енергия се равнява на около 60 стотинки за година, което е крайно неубедителен енергоспестяващ ефект.

На другата страна на везните стоят множеството негативни ефекти върху здравето и поведението на хората, вследствие нарушаването на биологичния им ритъм. Проблеми със съня и концентрацията, повишена раздразнителност (дори агресивност), склонност към самонараняване, изостряне на хронични заболявания (особено сърдечно-съдови), а оттам – увеличен риск от катастрофи, трудови злополуки, инсулти и инфаркти, самоубийства и пр. Това са основните ефекти от местенето на стрелките, за които психолозите и лекарите са единодушни, че трябва да бъдат отчитани, респективно – че прилагането на мярката е неоправдано, особено на фона на пренебрежимо малкия енергиен ефект от нея.

Къде се практикува смяната на времето?

Лятното часово време не е толкова разпространено – 127 суверенни държави не го практикуват изобщо! 

Любопитното е, че има две територии, които имат лятно часово време през цялата година – о-в Макуайр (Австралия) и Сан Луис (Аржентина). 

Днес почти винаги, ако има промяна, тя е с цял час, но в миналото е имало премествания с половин час, два часа, 20 или 40 минути.

Двучасовото изменение се е ползвало в няколко държави през 40-те години на 20-ти век, а половин часово е имало в Нова Зеландия в началото на 20-ти век.

Северно полукълбо

Много държави в Северното полукълбо са въвели лятно часово време, но не всички. Повечето от тях включват почти цяла Европа (без Русия,Беларус, Исландия и ако се сметнат за част от Европа – Грузия и Армения),Северна Америка (с изключение на някои щати в САЩ, територии в Канада и части от Мексико), Близкия Изток (без Ирак и Йордания) и две държави в Северна Африка– Мароко и Египет. В по-голяма част от тези държави часовникът се премества с един час напред в последната събота срещу неделя на месец март (напр., 02:00 ч. става 03:00 ч.) и се връща обратно в последната събота срещу неделя на октомври (03:00 ч. се премества на 02:00 ч.).  

Иран, Сирия и Израел преместват по-рано часовниците си. 

Повечето федеративни единици на Канада и САЩ, цяла Куба, Хаити, Бахамите и региони от Мексико вече са преминали към лятното време от 8 март насам, то ще продължи до 1 ноември. 

Най-краткото лятно часово време в Северното полукълбо е в Египет – от 24 април до 22 септември.

Тази година към тази практика ще се присъедини и Монголия – ще мине с един час напред на 28-ми март и ще се върне към стандартното време на 26 септември.

Южно полукълбо

В Южното полукълбо териториите, сменящи времето, са много по-малко и тъй като там пролетта настъпва, когато в Северното е есен, те преместват часовниците си напред в периода септември-октомври и ги връщат обратно с един час между февруари и април.

Всяка от държавите си има различен режим. Например, лятното часово време в някои територии на Австралия (Столичната, Виктория, Южен Уелс и почти цяла Тасмания) настъпва на 4 октомври тази година и ще приключи на 5 април 2016-та, в южната част от Бразилия лятното време продължава тази година от 18 октомври до 22 февруари догодина, съответно – Парагвай, Уругвай и Нова Зеландия също са фиксирали различно време. 

Най-дългото „лято“ в Южното полукълбо имат в Намибия, където ще преместят часовника напредна 6 септември и ще го върнат на 5 април 2016 г. 

Тази година Чили няма да практикува въвеждането на лятно часово време.