Много странен „празник“ е 8 март. 

От една страна, няма лошо да съществува един ден в годината, в който жените да бъдат почитани с цвете и усмивка.

От друга страна, на този ден се усеща едно куртоазно отношение към жените,
а т. нар. „празник“ е просто още един повод за почерпка (да не кажа напиване) и
„ден година храни“ за цветарите.

Какво всъщност празнуваме?

Датата се свързва с 8 март 1857 г., когато в Ню Йорк жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. През 1908 г. нюйоркчанки отново организират шествие с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.

Днес, век и половина по-късно, комай само две от тези женски искания са налице –правото на гласуване и условията на труд. Жените не само имат право да гласуват, но и са по-активни в това отношение от мъжете. Що се отнася до условията на труд, то те може да се определят като равни за мъжете и жените.

Но какво се случва с останалите искания?

Предполагам, когато в края на 19-ти век жените са излезли на протест, работният им ден е бил около 10-12 часа. Питам се колко жени днес работят по-малко от 10-12 часа, макар формално работният ден да е фиксиран на 8 часа? И отчита ли някой допълнителните часове домакински занимания? Тези часове трябва или не трябва да се имат предвид, когато се говори за „равенство на половете“ и за „изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените“? Честно казано, съзирам мъжка конспирация в измишльотината за равенството на половете.

Та, като заговорих за равенството, време е да споделя и „равенството“ в заплащането на труда. За никого не е тайна (а Евростат го потвърждава с данни), че при една и съща позиция за една и съща работа (а може би и по-добра!) жената получава 80% от надницата на мъжа. Нямам представа защо е така, но е така!

Как така изведнъж се оказахме толкова „равни“ с мъжете, че от нас се очаква:

1. да работим наравно с тях (че и отгоре!), но за по-малко заплащане,

2. да допринасяме за семейния бюджет наравно с тях (че и отгоре!),

3. да се грижим за дома в много по-голяма степен от тях,

4. да намираме време да се поддържаме, защото от нас се очаква да сме красиви, усмихнати, ведри, любвеобилни, внимателни и т.н., и т.н.;

5. да им държим ръката, когато са болни или недоволни, да намираме сили да ги окуражаваме, амбицираме, развиваме и пр., и пр.

???

А за капак, ще трябва и да се пенсионираме на една и съща възраст, защото видите ли били сме равни?!

Хайде, моля, заврете си някъде проклетото „равенство“ там, дето слънце не огрява!

Та, след всичко казано дотук, продължавам да се чудя какво точно празнуваме днес – жената-цвете, жената-украшение, жената-търпение, жената – работничка, майка, любовница, съпруга, готвачка, перачка, миячка, чистачка, пазарувачка, държиръчичка… ???

8 март бил ден за „международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените“.

Благодаря! Чувствам се призната и съм готова да празнувам, но… не съвсем…