През последните дни чухме много оценки за личността, политика и управленеца Желю Желев. Едва ли моята оценка ще даде някаква добавена стойност към вече казаното, но все пак…

Дали един или друг негов политически ход е бил правилен – това ще каже историята. Твърде недорасли сме като общество да даваме подобна оценка. Аз още по-малко се чувствам дорасла за това.

По-важното е, че всичко, което е правил, го е правил не от корист, а с убеждението, че го прави в името на общественото добруване, в името на България. Това е огромната заслуга на Желю Желев – че с живота и делото си остава пример за скромен, честен и достоен човек, който следва мечтите си, умее да отстоява идеите и позициите си и успешно устоява на изкушенията на властта.

В негова памет публикувам този текст не под неговата снимка, а под публикацията на настоящия ни министър-председател, който отдавна гледа към стола на Президента и вероятно това ще е следващото му кариерно постижение (опазил ни Бог, но… това е вероятното развитие на нещата). Сигурна съм, че д-р Желев би ми простил това, защото той не поставяше себе си в центъра на прожекторите (както правят други), а се стремеше да създава примери за отговорно поведение.

Дано г-н премиерът прочете коментарите под поста си и се замисли дали би бил достоен наследник на човек като Желев. Дали и за него някой ден народът ще каже „Беше честен и безкористен човек, човек с кауза!“… Надали!