От снощи слушам, гледам и чета коментари на предложението на здравния министър за промени в здравното осигуряване и определено не мога да си обясня що за логика изповядват повечето коментиращи. Описват се апокалиптични картини как хората щели да умират на улицата, как това граничело с геноцид и т.н.

Повечето коментиращи се изказват против промените и са силно загрижени за нещастните хорица, които нямали възможност да си внесат осигуровките за години назад, защото сумата била непосилна. Част от аргументацията срещу промените е, че видите ли те и тези, които си внасят осигуровки, не получавали качествена здравна услуга, а сега взели да искат със задна дата пари…

Много Ви моля, спрете с тези просълзителни човеколюбиви терзания и

ПОГЛЕДНЕТЕ НА ПРОБЛЕМА РАЦИОНАЛНО!

Общественият и медиен плач от вчера насам е тотално сбъркан като логика!

1. От 1989 г. България функционира в условията на пазарна икономика.Социализмът умря, а с него и „безплатното“ здравеопазване. Кавичките не са случайни, защото безплатен обяд няма, както е добре известно. Всичко в този свят струва пари, здравеопазването – също! Истината е, че здравеопазването струва МНОГО пари, които все отнякъде трябва да дойдат, ако искаме да получаваме услуга със съответното качество и да не ни карат да си носим марлите, спирта, спринцовките и чаршафите при прием в болница.
2. Всеки български гражданин, освен права, има и ЗАДЪЛЖЕНИЯ към обществото и държавата, ако иска същото това общество и тази държава да се погрижат за него в случай на необходимост. Давате ли си сметка, че оплаквате хора, които нямат отговорност към себе си, към собственото си здраве, а очакват цялата отговорност да поемат тези, които са коректни към осигурителната система?
3. Как очаквате да сте удовлетворени от качеството на здравеопазване, след като над 1 милион души не участват изобщо в неговото финансиране? А ползват здравни услуги!!! Кой плаща тези услуги, според Вас? И докога едни ще плащат, а други ще ползват? Кого трябва да оплаквате всъщност?
4. Ако всеки си внася редовно осигуровките, няма да му се натрупат непосилно големи суми. Всеки да си прави сметката и, ако не си я е направил добре, да си сърба попарата! Никой не му е виновен.
5. Хората били бедни, нямали за хляб, камо ли за осигуровки… Да, има много бедни, мизерстващи хора, но за тях има нещо, което се нарича „социално подпомагане“. Ако някой е в невъзможност да си покрива осигуровките, да го докаже пред съответните институции, а въпросните институции да бъдат така добри да поемат осигуровките му. Но и за най-бедния трябва да постъпват суми в бюджета на НЗОК. Откъде ще дойдат тези суми (от личния му джоб или от джоба на социалното подпомагане, сиреч на държавата) – това е друг въпрос. Между другото, имате ли представа колко много на брой „бедни“ притежатели на джипове не си плащат осигуровките? (това е реторичен въпрос, естествено).
6. Крайно време е на всички в тази държава да стане ясно, че грижата за здравето е лична отговорност! Всеки трябва да намери начин да се осигурява – сам ли ще го прави, работодателят му ли ще плаща, държавата ли – това, както вече казах, е допълнителен въпрос. Никой няма извинение за това, че е бил небрежен към себе си и не се е осигурявал.
7. Нямаше днес да водим тази дискусия, ако години наред държавата не си затваряше очите пред факта, че масово народът тарикатее и срещу платени няколко месечни вноски си възстановява здравноосигурителните права, за да получи здравни услуги за хиляди левове (Познайте за чия сметка!), след което отново спира да се осигурява.

Не, няма да си извадя носната кърпичка за хора, които се сещат, че са граждани на тази държава, само когато им се наложи да ползват услугите й!

Не го правете и Вие, защото давате изключително некоректен тон на обществената дискусия по темата!

Докато не се научим да насърчаваме коректните и да посочваме с пръст некоректните, няма да се превърнем в нормално общество. Андрешко беше национален герой в едно друго време – днес трябва да се борим срещу андрешковщината, иначе никога няма да се оправим и никога няма да сме доволни от „държавата“. И тук кавичките не са случайни, защото „държавата“ е всеки един от нас. И всеки един от нас трябва да проявява нужната отговорност – към себе си и към обществото, за да има правото да очаква съответната помощ от „държавата“.

„Дай, за да получиш!“ – това е валидната максима, когато говорим за осигуряване. Впрочем, това важи и за социалното осигуряване, не само за здравното, важи и за данъците, важи за всичко, което е свързано с публичните услуги. Тези услуги струват пари, а парите не падат от небето, те „падат“ от нашите джобове.

Вероятно много от прочелите този текст ще ме обявят за безсърдечна. На тях ще кажа, че сърцето и разумът трябва да вървят ръка за ръка. А моят разум подсказва, чене с плач, а само с твърда обществена позиция можем да се справим с тежките проблеми в здравеопазването. В този смисъл, подкрепям ентусиазма на настоящия здравен министър да прекрати тарикатлъците. Казвам „ентусиазъм“, защото познавайки механизмите на взимане на решения (особено на настоящия премиер), почти съм убедена, че радикалните предложения на Москов няма да станат реалност, заради популисткото „вслушване“ в обществената реакция. Точно по тази причина е нужно обществената реакция да е адекватна, а не милозлива и безгръбначна.