Последната седмица преди коледните празници премина под знака на сюрреализма[1]. В дните, в които нормалните хора в нормалните държави се подготвят за посрещането на Христовото рождество, гражданите на държавата България трябваше да преживеят унизително безпардонно отношение към тях, към тяхната позиция, към техните спестявания за старини, към тяхното бъдеще.
Коледният подарък,
който българите получиха, бе обявен като „демократично право на свободен избор”, а по същество е ни повече, ни по-малко от безскрупулно и нагло ограбване на личните им пенсионни осигуровки.
Точно пет дни бяха достатъчни на управляващите да обявят, внесат и приемат един ретрограден закон. При това го направиха по начин, невиждан от времето на тоталитаризма насам – без диалог, без минимално желание или усилие да се вслушат в аргументите на експерти, организации, обикновени хора, които дори излязоха на протест. Не чуха дори собствения си Президент.
Нищо не можа да спре неистовия мерак на лицата Борисов и Горанов
да си попълнят дупката в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ), да си коригират бюджетния дефицит, заради който ще им дърпат ушите в Европа и, не на последно място – да си осигурят възможност за популистко увеличаване на пенсии и социални плащания през оставащото време от мандата им. Осемте милиарда, налични в частните пенсионни фондове тъкмо ще им стигнат за закрепване на финансовото положение до края на мандата, след което НОИ отново ще изпадне в дефицит, но тогава няма да има откъде да се запълнят дупките, защото лични осигурителни партиди няма да има. Те ще бъдат изконсумирани – тотално и безвъзвратно!
В стил „гузен негонен бяга”
идеологът на законодателната промяна Владислав Горанов обяви след приемането й, че поема ангажимент приходите, които ще дойдат от пренасочените партиди, да не го провокират за по-големи разходи, а средствата ще се ползват само за намаление на държавния дълг и дефицита. Ама, нали уж всичко беше за „свободния избор”, за „демокрацията”? Нали уж нямаше никакви партиди да се пренасочват?
Лъжецът вика „Дръжте лъжеца!”
Само така може да бъде определен вопълът на обидения от неблагодарния си народ премиер Борисов:
[stextbox id=“grey“]Защо лъжат хората, че има национализация? Никаква национализация няма, има право на свободен избор![/stextbox]
Че, те точно толкова демократично и доброволно хората навремето са си вкарали земите в ТКЗС-тата и това не е било никаква национализация.
Всъщност, свободният избор се изразява в това да те принудят да си прехвърлиш личната осигурителна партида (която е само и единствено за теб и която може да се унаследява) в НОИ, откъдето се финансират пенсии (вкл. инвалидни, социални и всякакви други) на хора, които не внасят и лев в пенсионния фонд. При това прехвърлянето става еднократно и завинаги. Ако веднъж сглупиш да го направиш,
до края на живота си оставаш в брачни отношения с НОИ.
Изключително свободен избор получават и новопостъпващите в осигурителната система, младите хора на по 18-19 години. Техните осигуровки автоматично ще отиват само и единствено в НОИ, а евентуалното си желание да ползват услугите и на частен фонд, младежите ще могат да заявят еднократно в рамките на една година. Не го ли направят, и те доживотно се бракосъчетават с НОИ. Немаловажен е и фактът, че в огромната си част (ако не и 100%) тези хора изобщо не се интересуват дали и къде се осигуряват, тъй като за тях пенсионирането е в неясното далечно бъдеще. Т.е. нямат никаква мотивация да си губят времето по опашки в НОИ, за да заявят желанието си да се осигуряват в частен фонд. Естествено, че няма да го направят, а това идеално устройва авторите на идеята.
За да бъде пълно щастието Борисово-Гораново, обаче, трябва да се намери начин и онези, които вече се осигуряват в частни фондове, да бъдат въдворени в НОИ. Понеже не може много да се разчита на личния им избор (макар че той, естествено, е свободен и демократичен!), решението е
в Правилника за приложение на Кодекса за социално осигуряване (подготвян от Горанов!)
да бъде записано, че всеки осигурен ще трябва да потвърди писмено, че остава клиент на фонда Х. Ако не го направи в рамките на определен период (говори се за 3-6 месеца), партидата му автоматично се прехвърля в НОИ. Представете си как 2.5 милиона осигурени лица се втурват да декларират каквото и да било пред когото и да било!
В типично популисткия си стил, за да демонстрира висша демократичност, премиерът Борисов сподели, че е
склонен да преосмисли еднократното право на избор и да го замени с многократно такова.
Оттук следват поне три въпроса:
[stextbox id=“download“]
- След като веднъж НОИ ти е прибрал натрупаните в личната партида средства, ще ти ги върне ли, ако решиш да се върнеш отново в частен пенсионен фонд? А, дано, ама, надали! Да живее демокрацията!
- След като премиерът признава, че има „дефекти” в законопроекта, защо все пак се стигна до неговото приемане, с обещанието, че през следващия месец ще бъде променен? Каква е логиката да приемаш нещо, с идеята, че ще го променяш в близките дни, вместо да отложиш приемането му до изчистване на „дефектите”? Единствената логика в случая е, че никой няма никакви намерения да променя каквото и да било! Да живее демокрацията!
- Откога България е премиерска, а не парламентарна република и откога законодателните промени зависят от желанията, емоциите и преосмислянията на премиера? Да живее демокрацията!
[/stextbox]
За да стане ясно колко алогично и сюрреалистично е всичко, което се случва през последните дни у нас, ще дам няколко конкретни примера.
[stextbox id=“custom“]Пример № 1 – Еволюция в разсъжденията на един депутат и бивш министър[/stextbox]
Бившият социален министър, а сега депутат от ДПС, Хасан Адемов на 15 декември заяви пред Дарик радио следното: „Върви се към преосмисляне на тристълбовия осигурителен модел в България, като в дългосрочен план може да бъде поставено под съмнение и съществуването на частните пенсионни фондове”. На 19 декември същият този г-н Адемов обясни, че партията му би гласувала против текстовете, ако има намек за отмяна на тристълбовия модел и за национализация на партидите, но според него няма и намек за това, а става въпрос за правото на свободен избор. Изключителна еволюция във възгледите на г-н Адемов.
[stextbox id=“custom“]Пример № 2 – Вносител на законопроекта предпочита сегашния модел [/stextbox]
В интервю за в. Труд заместник-председателят на парламентарната социална комисия Светлана Ангелова (която е сред вносителите на законопроекта) надълго и широко обяснява колко хубава за българите ще е тази промяна, какви невероятни ползи ще има тя за тях… И изведнъж, на въпрос „Вие бихте ли си прехвърлили парите в НОИ?” госпожата отговаря „На този етап няма да направя този избор. Ще предпочета сегашния модел”. Ама, нали промяната се прави уж за по-добро? Нали е полезна? Защо, след като е толкова положителна промяната, госпожата все пак предпочита сегашния модел? Впрочем, с подобно изявление излезе и финансовият министър Горанов, който в интервю за Нова ТВ сподели, че самият той нямало да си мести личната партида в НОИ.
[stextbox id=“custom“]Пример № 3 – С нашите пари ще ни обясняват къде да си даваме парите [/stextbox]
„В гласуваните текстове има много положителни промени, например, ще събудят пенсионните фондове да се борят за клиентите”, рече премиерът Борисов. Сиреч, с парите на осигурените (т.е. с нашите пари) фондовете ще правят кампания, за да убедят същите тези осигурени да останат техни клиенти. И това ако не е нонсенс…
[stextbox id=“custom“]Пример № 4 – Тука има, тука няма нов таван на осигуровките [/stextbox]
На 19 декември, в хода на гласуването на промените в пленарната зала, изненадващо Делян Добрев (ГЕРБ) предложи таванът на осигуровките да остане 2400 лв., вместо да се увеличи на предвидените 2600 лв. Предложението бе прието със 103 гласа „за”. След почивка, обаче, то бе прегласувано пак по искане на ГЕРБ и таванът бе вдигнат на 2600 лв. Междувременно, Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) прибърза и разпрати прессъобщение, с което благодари на изпълнителната и законодателната власт, че са се вслушали в нейното предложение таванът на осигуровките да се запази. Май стана ясно кой поръчва музиката в Народното събрание?!
[stextbox id=“custom“]Пример № 5 – Парите от личните ни партиди не отиват в НОИ, а в Сребърния фонд (?) [/stextbox]
В интервю за Нова ТВ на 21 декември финансовият министър заяви, че парите, които евентуално ще потеглят от частните пенсионни фондове към НОИ, нямало да останат в НОИ, а Горанов щял да ги премести в Сребърния фонд, та да сме спокойни, че няма да бъдат харчени за щяло и нещяло. Само не е ясно на какво правно основание Горанов ще мести едни чужди (не негови лични) пари от един фонд в друг, след като в закона е записано, че те отиват в НОИ. А и какви гаранции имаме, че цитираното лице няма да се опита да присвои и средствата от Сребърния фонд, след като такъв опит вече беше направен от неговия предшественик и учител Симеон Дянков?
[stextbox id=“custom“]Пример № 6 – КОЙ е автор на идеята? [/stextbox]
На 16 декември вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов в интервю за БНР заяви:
[stextbox id=“grey“]Не ние сме инициаторите на това, което се върши. Събрахме се неделя сутринта, поканени от министър-председателя. Представители на работодателите не бяха поканени, което ме изправи на нокти. Много спешно се действаше, защото срокът за внасяне на законови промени между двете четения беше същия ден в 18.00 ч. На срещата имаше вече подготвени текстове. Това е някакъв предварителен замисъл, в който ние бяхме корпорирани по някакъв начин.[/stextbox]
На 17 декември, по време на правителственото заседание премиерът Борисов обяснява:
[stextbox id=“grey“]Единственото, което сме казали и сме се съгласили със синдикатите, с хората на тази среща (Калфин ми е свидетел) е, че даваме възможност всеки българин сам да преценява къде да си държи парите.[/stextbox]
Последно – чия е идеята и кой лъже?
И така, в шеги и закачки живее нашият народ… В интервю за „Панорама” (БНТ) премиерът дори се похвали, че народът се бил успокоил и нещата вървели добре – социологическите агенции му го споделили, а на тях няма как да не им се вярва…
*************
[1] Сюрреализмът е движение в изкуството, чието начало е поставено през 1924 г., когато Бретон публикува първия „Манифест на Сюрреализма“ („Manifeste du surrealisme“), в който изразява убеждението, че рационалното мислене потиска творческите сили и въображението и се отразява негативно на артистичното изразяване. Движението обединява художници, мислители и изследователи, които се борят за създаване на нова естетика и нов социален порядък. Художниците рисуват изнервящи, нелогични сцени с фотографска точност, създават странни същества от предмети от бита и развиват техники, които позволяват изява на подсъзнанието. Сюрреалистичните творби включват елемента на изненадата и неочакваните съпоставки.