2 ноември 2014 г.

Изпитвах вътрешна неприязън към еуфорията около един толкова далечен (и географски, и културно) празник като Хелоуин. Чудех се защо за толкова години нито веднъж на вратата ми не се появиха коледарчета или лазарки, а онази вечер ме посетиха хелоуинчета. Защо младите хора не са толкова превъзбудени и активни за българските обичаи, а са готови да се направят на чучела за един, меко казано, странен от нашенска гледна точка празник?

Днес тази моя неприязън премина в истински гняв, защото хелоуинската истерия премина всякакви граници.

Тази нощ, в 12.00, на вратата на майка ми (75-годишна жена, живееща сама) се позвънило рязко и продължително. Майка, слава Богу, не побързала да отвори, а погледнала през шпионката. Пред вратата й шестима мъже с черни качулки и свещи в ръце, наредени в кръг, тихо си нареждали нещо.

И така час и половина!!!

В типичен стил за хората от това поколение, майка решила да не ме притеснява и не ми звъннала (за което, естествено, й се накарах), чудела се кой е номерът на полицията, а на въпроса ми „Защо не звънна на 112?“ отговорът беше „Кой ще ми обърне внимание на 112 за такова нещо?“ (и сигурно е права). Във входа има 9 апартамента, от които половината са обитаеми (най-вече от възрастни хора). Майка се свързала след доста опити с една по-млада съседка, която съвсем спокойно й казала „Не се притеснявай, Хелоуин е!“. Естествено, на майка ми й било нужно известно време, за да се сети що за чудо е Хелоуин и какво е общото на въпросното чудо с черните мъже пред вратата й. Със сигурност, не се е успокоила кой знае колко, макар и да получила някакво обяснение на случката. Защото няма как да се чувстваш спокоен и сигурен, ако пред вратата ти стоят странни персони със свещи и правят някакви заклинания, при това неясно защо точно пред твоята врата.

Разбира се, първата реакция, след като ти разкажат подобна случка е „Да не си сънувала?“. Точно такава била реакцията на съседите, но следите от восък на площадката пред апартамента на майка ми определено доказват, че не става въпрос за бълнуване.

След всичко това си задавам множество въпроси и основният е:

• Колко трябва да си психясал на тема Хелоуин, за да плашиш възрастни хора по нощите? Това ли е, за Бога, разбирането за празници?
• Докога с подобно криворазбрано чуждопоклоничество ще се правим на „граждани на света“ и „космополити“? Това ли е начинът???
• Ако сърцето на една възрастна жена не издържи и нещо се случи с нея, тези хелоуинци ли ще се погрижат за нея? Ще си понесат ли отговорността, или ще дадат глупашко обяснение, че го правят „за здраве“?

Бясна съм! Много съм бясна!

Най-бясна съм от факта, че се чувствам напълно безсилна в тази ситуация. Защото реално нищо не мога да докажа, нито мога да бъда спокойна, че подобен ужас няма да се повтори. Восъкът от свещи трудно може да заведе полицията до извършителите на тази гавра, ако изобщо полицаите си вдигнат задниците да разследват едно толкова „невинно забавление“…