Аз, Борисов… *

* Да не се бърка с “Аз, Клавдий”!

Няколко пъти препрочетох днешното интервю на Борисов във в. „Преса“, за да съм сигурна, че не съм пропуснала някой съществен детайл.

Погледнато „от птичи поглед“, интервюто не ни носи никаква нова информация – стилистиката на Борисов и заучените опорни точки са ни до болка познати. Зад редовете, обаче, много ясно прозират няколко ключови за лицето Борисов личностни парадигми, които ми се иска да отбележа.

  1. Аз съм най-добрият, затова трябва да ме изберете
  2. Европа иска мен, затова трябва да ме изберете
  3. Аз съм един от Вас, затова трябва да ме изберете
  4. Аз съм демократ, затова трябва да ме изберете
  5. Аз, аз, аз…   затова… трябва да ме изберете

Присъщият за Борисов народняшки начин на изразяване на пръв поглед ни води към заключението, че бившият премиер е безкрайно искрен. Но дали е така? Зад привидната му искреност (неговото оръжие №1 за привличане на немислещия електорат) ясно прозират откровени лъжи, на които вероятно и самият той не вярва.

Лъжа № 1: Не съм владетел, а демократ.

„Аз не съм владетел. Аз си подадох оставката, за да има мир в страната, въпреки че бяхме първа политическа сила. Кой владетел е правил това?“, казва Борисов. В следващия момент, попитан за вариант, при който не той, а Томислав Дончев е премиер, същият този демократ казва:„За да станеш премиер и да имаш кабинет, трябва да имаш подкрепата на парламентарно мнозинство. Този премиер, за да вкара в сряда на Министерския съвет дадени решения, той трябва да ги съгласува с парламентарната група и с лидера на парламентарната група Борисов. Само че Борисов си е отишъл у дома и този премиер трябва да дойде да ме пита, защото на другия ден може и вот на недоверие да получи. И след една седмица няма да е премиер.“

Сиреч, демократизмът си е демократизъм, но едноличната власт Борисова не подлежи на коментар!

Лъжа № 2: Загрижен съм за държавата.

Единственото, което ме интересува в момента, е как да създадем условия на стабилност в тези невероятно трудни месеци, които ни предстоят“, твърди загриженият Борисов. И със същата „загриженост“ бърза да изговори поредната доза фискални недомислици и откровени лъжи, които могат сериозно да навредят на общия имидж на държавата, а оттам – на финансовата и икономическата й стабилност. „Фискалният резерв е продънен, милиарди са натрупаните дългове, има дупка в енергетиката, в здравната каса, трябват пари за заплати, за БДЖ, за земеделците. Януари ще изпаднем в тежка ликвидна криза. Тогава, като се затърчим да търсим пари от банките, лихвите ще са високи. Сега са евтини парите и затова сега трябва да се вземат заеми“.

Нека си припомним, че подобно говорене от негова страна беше една от предпоставките за разклащането на банковата стабилност през лятото на тази година. И тогава пак беше загрижен. Любопитна съм какъв процент от вложителите в КТБ ще гласуват за ГЕРБ на 5 октомври…

Лъжа № 3: Не съм политически надменен и имам коалиционна култура.

През тази година и кусур време, в която наблюдавах коалицията БСП-ДПС-Атака, си направих извода – ще се опитам да не превръщам опозицията във враг“, твърди Борисов. Но не пропуска да уточни: „Коалиционната култура в Европа включва и отношението на малките партии към големите. Засега към нас има само претенции. Само ние и ДПС не сме поставили условия към някого.“

Очевидно, коалиционната му култура (така, както той я разбира) го кара в прав текст да посочи бъдещия си коалиционен партньор – ДПС, въпреки упорито отричаната дружба между двете партии. И пак културата му (или липсата на такава) е предпоставка да посочи с пръст същия този потенциален партньор (ДПС) като задкулисен организатор на февруарските протести през 2013 г.

Лъжа № 4: Не съм реваншист

Аз съм доказал, че не съм реваншист“, убедително заявява Борисов. Едва ли обаче е нужно да припомняме какво се случи с всички, дръзнали да застанат на пътя му по един или друг начин. Само няколко имена – Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Цветан Василев, Делян Пеевски…

Лъжа № 5: Протестите са част от демокрацията.

Протестите са част от демокрацията“, казва Борисов и всъщност е прав. Но едва ли го мисли наистина. Защото от думите му ясно личи, че няма никакво намерение да се съобразява с „улицата“. Според него, „ако имаш милион и половина гласували за даден тип управление, това, че ще излязат после 5-10 000 на улицата, не е притеснително“.

Но нали същият този Борисов миналата година обясняваше, че 200-300 протестъри са ясен знак, че Орешарски трябва да си подаде оставката?!

Ето още от откровенията Борисови: „Като гледах в последните дни Флейтата (Кристиян Коев – б.р.), преди това като гледах разни протестъри от февруари и слушах какви пари са им давани и като чувам, че зад това са стояли ДПС, БСП и „България без цензура“, си правя сериозен извод. Тогава приемах протестите като нещо чисто и съкровено и затова се съобразих с тях. Сега започнах да разбирам, че силно съм преувеличил моралния облик на протестиращите тогава.“

Последно, много или малко са 5-10 000 души? Много или малко са 200-300 души? Изобщо, протестите част от демокрацията ли са и има ли „правилни“ и „неправилни“ протести?

Лъжа № 6: Не управлявам служебния кабинет

Аз нямам влияние върху правителството“, опитва се да ни убеди Борисов. Но на въпрос той ли е спасил от уволнение шефа на разузнаването, същият този нямащ нищо общо с настоящото управление на страната Борисов казва: „Просто си казах на глас мнението и се радвам, че се съобразиха“. Ти да видиш… Какво съвпадение на мнения – неговото и това на премиера, върху когото Борисов няма влияние!

За финал ми се ще да отбележа:

  1. Тоталното неглижиране, което Борисов демонстрира спрямо назначения от него Президент на РБ. Не че последният ми е особено любим, но…
  2. Преекспонирането на контактите с европейските лидери, като опит да легитимира правилността на участието му в българската политика и най-вече в управлението.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »