В своите изследвания E. Phelan и съавтори (Phelan, E. и др., 2004, с. 213), както и J. M. Hilton и съавтори (Hilton, M. и др., 2012, с. 191), използват детайлен модел от показатели, описващи основните измерения на успешното стареене.
Моделът обхваща:
- добро здраве;
- независимост;
- справяне с предизвикателства;
- действие според вътрешните норми;
- задоволяване на всички нужди;
- контрол върху факторите, определящи начина на живот;
- приятели и семейство;
- липса на хронично заболяване;
- социална включеност и ангажираност с живота;
- добро самочувствие;
- удовлетвореност от живота;
- липса на самота и изолация;
- приспособеност към промените;
- научаване на нови неща;
- чувство на спокойствие;
- добра наследственост;
- способност за влияние;
- липса на съжаление;
- работоспособност; дълголетие.
Посоченият по-горе модел ме провокира да поразсъждавам върху него, в контекста на заобикалящата ни действителност и най-вече във връзка с множеството извратеняци, които непрекъснато се опитват да ни налагат един или друг начин на живот, мислене, действие и т.н.
За хората, които ме познават сравнително добре, няма да е трудно да се досетят, че визирам всевъзможните „зелени човечета“, еврочиновничета и пр. псевдохуманитари, които се чудят каква поредна заплаха за здравето и живота ни да си измислят, та да имат повод да усвоят едни донорски пари за едни проекти, целящи уж превенция на общественото здраве. Примерите са безброй – от глобалното затопляне до „пасивното пушене“, кривите краставици, щастливите кокошки и… Кончита Вурст 🙂
Та, пак тези, които ме познават, добре знаят колко много обичам някой да се грижи за живота и здравето ми, ама, така да се грижи, че чак да ме кара да се задушавам от толкова много грижи.
Но да се върнем към измеренията на успешното стареене… Ще кажете „защо пък ни говори за стареене тази луда, луда жена?“ Отговарям – защото и онези „здравословните“ все за стареенето ни говорят – за здравословното стареене, за „вечния“ живот без пороци, без вредни храни, напитки и пр. Защото според „зелените човечета“ храните, напитките и цигарите са едва ли не единствените фактори, които предопределят здравето и дълголетието ни и, видите ли, ако се лишим от „вредностите“, ако пием само чиста водица, ако консумираме само яйца от щастливи кокошки, ако наблягаме на марули, рукола и всякакви други треволяци, ако никога в живота си не пушим и не пием алкохол…., само тогава ни е гарантиран така блянуваният „вечен“ живот.
Боже, помогни ми да не се гръмна… или да не гръмна поне един „здравословен“, че от глупости ми дойде до гуша!
Видно от посоченото по-горе, доброто здраве е само една от 19-те предпоставки за „успешно стареене“. Освен това, доброто здраве практически е следствие от останалите 18 фактора. Точно по тази причина ми се иска да разгледам по-обстойно част от тях.
Ще пропусна факторите „независимост“, „справяне с предизвикателства“, „действие според вътрешните норми“, „приятели и семейство“, „липса на хронично заболяване“, „социална включеност и ангажираност“, „добро самочувствие“, „удовлетвореност“, „научаване на нови неща“, „способност за влияние“, „работоспособност и дълголетие“, и „липса на съжаление“. Правя го, защото това са все неща, които в голяма степен зависят от нас самите. Защото са по-скоро въпрос на себеизразяване, характер, емоционалност, интелигентност, наследственост и т.н., т.е. в много по-малка степен зависят от околните.
Не така, обаче, стоят нещата с оставащите няколко позиции, затова ще кажа по няколко думи за всяка от тях.
1. „Задоволяване на всички нужди“. Разбира се, и за това всеки от нас носи ключовата отговорност, но понякога обстоятелствата ни правят безсилни да задоволим нуждите си.
Веднага давам пример – лично аз предпочитам нашенските кривички, но изключително вкусни краставици, но не – „зелените еврочовечета” ми казват, че няма да употребявам тези толкова „вредни” продукти, защото… не са прави, не отговарят на стандарта, а всичко трябва да ни е по стандарт… евростандарт… Ама, моята нужда в случая е свързана именно с кривите, нестандартни, но вкусни и със сигурност доста по-полезни краставички от така активно препоръчваните ми от еврозеленилките. Питам се, задоволени ли са ми всички нужди в този случай?
Втори пример – крушките с жичка били вредни за околната среда. Така твърдят „зелените човечета”, предполагам (не, убедена съм!) не без насърчителните финансови траншове на производителите на луминисцентните гадории, които ни разказват играта на зрението. Е, моето зрение има нужда от здравословно осветление, но то ми е забранено, защото не е по евростандарта… Пак питам: „Задоволени ли са ми нуждите?”
Трети пример – тютюнопушенето на т.нар. обществени места (Бел.ред.: какво му е общественото на едно частно заведение, е друг въпрос). Това, че някой, провокиран от конкретни лични и/или корпоративни интереси, е измислил теорията за „вторичния дим“, става причина аз да нямам право да задоволя нуждата си от никотин. Не защото, например, нямам пари да си купя цигари, не защото не искам да пуша по някакви причини, а защото НЕ МИ РАЗРЕШАВАТ да пуша. Т.е. някой определя МОИТЕ действия, без да го интересуват моите аргументи, моята гледна точка, моето разбиране за живота. Вече предугаждам агресивното включване на „здравословните“, които с пяна на устата ми показват „статистики“ за „вредите“ от „вторичния дим“ и дават любимия ми пример за басейна, в единия край на който може да се пикае, а в другия не. Моля, спестете си усилията – тази лекция съм я чела и коментирала милион пъти!
2. „Контрол върху факторите, определящи начина на живот“. Отново давам пример с тоталната забрана за тютюнопушене. Когато някой ме принуждава да зъзна в студа за цигара, докато храната ми изстива на масата, когато някой ме принуждава да напускам офиса си (т.е. да губя ефективно работно време), за да задоволя нуждата си от никотин, когато някой ми казва кога, къде, какво да НЕ правя… Дали този някой всъщност не определя начина ми на живот? С какво право този някой си позволява да ми казва „стой навън“, „зъзни“, „умри от студ“, защото си „втора категория човек/клиент“ (нищо, че допринасяш за икономиката много повече от точно този някой!)?
3. „Липса на самота и изолация“. Слава, Богу, колкото и онзи „някой“ да се опитва чрез изкуствени забрани да ме постави в ситуация на самота и изолация, всъщност самотен и изолиран остава точно той – онзи „някой“, здравословно живеещият, загриженият за МОЕТО здраве, убеденият, че ще ме надживее, защото рупа марули и катери Витоша през ден. Е, добрата новина е, че продължителността на живота все пак не зависи от „марулите”, а от Всевишния. Друг е въпросът, че онзи „някой“ се мисли за Всевишен, но НЕ Е! И слава, Богу!
4. „Приспособимост към промените“. За сведение на онзи „някой“, въпреки всичките му добре подплатени с финикийски знази подвизи, ние, неправилно живеещите, успяхме някак да се приспособим към „здравословните“ правила. Дано онзи „някой“ си дава сметка, че със забрани нищо в този свят не се постига, и дано е наясно, че никаква победа над кривите краставици и тютюневия дим не е постигнал – просто по пазарите се намират истински краставички, а пушачите си имат „техни“ заведения, където онзи „някой“ не може да си вмъкне носа, защото не е желан. Както казах по-горе, той си остава истинският САМОТНИК! Язък, че не го осъзнава…
5. „Чувство на спокойствие“. Сигурно вече съм досадна, но отвътре ми напира да спомена отново онзи „някой“, заради чиито напъни за постигане на съвършен вечен живот се извърши жестоко посегателство върху чувството на спокойствие на хиляди, дори милиони хора в България (вкл. клиенти на заведения, ресторантьори и ангажирани в „сателитни“ на ресторантьорския бранш сектори). Е, вероятно онзи „някой“ изпитва истинско чувство на спокойствие, надменно наблюдавайки колко хора останаха без работа, колко клиенти и заведения отнесоха тлъсти глоби, колко пушачи си докараха пневмонии и всякакви други болежки… Този „някой“ вероятно си мисли, че съвестта му е чиста. Ама, НЕ Е! Нищо, има Видовден!
Критиците ми ще кажат, че маниакално съм се вторачила в забраните и дори една чисто философска проблематика като „успешното стареене“ използвам за „нечистите“ си тютюнджийско-кулинарни драми. Аз, обаче, ще им отговоря, че темата за забраните съвсем не е „темата за забраните“ (съжалявам за тафтологията, но е необходима в случая). Темата за забраните всъщност е „темата за свободата, за свободната воля, за свободния избор, за свободното определяне на начина на живот“.
Всеки, който си позволява под каквато и да е форма да ограничава личната ми свобода, изначално вреди на моето лично „успешно стареене“. Нищо, че той си мисли, че ми помага да старея успешно. Хайде, ако обича, да си рупа марулите и да не ми навлиза в личната територия, защото без неговите „хуманитарности“ стареенето ми ще е къде-къде по-„успешно“!
Между другото, не е зле да спомена, че на последните избори за трите екоформации са гласували 25 754 души. Повтарям: ПО-МАЛКО ОТ ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ХИЛЯДИ ДУШИ! При 6 590 004 избиратели и 2 239 430 действителни гласове на изборите през м. май т.г. излиза, че 0,4% от всички граждани с право на глас и 1,2% от действително гласувалите споделят зелените идеи и въжделения.
И ето го поредният ми напълно реторичен въпрос:
Как става така, че някаква маргинална групичка хора налага еднопроцентния си гласец над гласището на останалите 99%???
По-интересното е защо позволяваме тази кресливщина да определя живота ни, при това основно чрез забрани.
****
Ето още от мен по темата: