Реших да наруша дългото си фейсбук-мълчание, не защото това, което ще споделя, е най-важното събитие напоследък, заслужаващо коментар, а защото ми се яви като „черешката на тортата“ на фона на цялото безумие, в което живеем.
Леко съм объркана…
Евросъюзът, който изключително много се грижи за нашето здраве (предполага се, че под „здраве“ се разбира и психическо такова),
същият съюз, който ни ЗАБРАНЯВА да ядем криви краставици и яйца от нещастни кокошки,
съюзът, който ни ЗАБРАНЯВА да пушим в т.нар. „обществени“ места, макар че няма нищо обществено в едно ЧАСТНО заведение,
та… същият този Евросъюз няма нищо против емблема на европейската попмузика да е някаква странна биологична единица в пола, но с брада. Кончита си има вурст…. Това е положението! Евроположението…
Чудя се как стана така, че хилядите евробюрократи досега не са се сетили да приемат директива, забраняваща на жените да си пускат бради или мъжете да носят поли (нямам идея кое от двете е по-безумно).
Ужасен пропуск!
Нищо, следващата армия от чиновници (тази след изборите в края на май) може и да се сети, че освен грижа за физическото здраве на европейския гражданин, трябва да се замисли и за психическото му равновесие, което все повече се разклаща, благодарение на малоумщините, които същите тези бюрократи творят ли творят, за да оправдаят милионите евро, които „усвояват“ за мнимата си експертност и обществена полезност.
А дано, ама, надали…
Ха, на бас, че и следващите няма да са по-различни от настоящите!
И следващите ще са точно толкова нагли и дразнещи с празните си погледи (и глави!) и с още по-наглото си менторско поведение към редовия европеец, когото ще продължат да третират като непораснало дете, на което трябва да дават тон в живота, да му нареждат как да живее, какво да яде, какво да пие, да пие ли изобщо и да яде ли изобщо, и т.н., и т.н.
Лично на мен, честно казано, ми писна да съм такъв тип европеец – мачкан, назидаван, управляван…
Предпочитам да съм европеецът, роден в държавата на Аспарух, Крум, Борис, Симеон, Петър и цяла плеада държавници, които са управлявали с мъдрост и прагматизъм, без да се кланят на „големия брат“ или „малката сестра“, а с мисъл за бъдещето на нацията и държавата. Това са МОИТЕ държавници! Това е МОЯТА държава! Онова чудо, управлявано от Брюксел(ско) зеле, не е моята Европа, не е моят съюз, не е моето място!
В този ред на мисли, все повече се замислям какъв е смисълът да положа усилие за разходка до изборната секция на 25 май… Ако смисълът е да помогна на едни политици да докажат на едни други политици, че техният…вот е по-голям, не, благодаря! Защото имам малко по-високо самочувствие от това на измервателен уред 🙂